„Голямата промяна“ на Петко Симеонов повлича крак сред историческите книги тук, защото имах уникалната възможност авторът да ми преподава цял семестър по време на магистратурата ми. А после ми подари и книгата си, за което искам да му благодаря искрено и тук. Така запознаването ми със събитията от преди 20 г. течеше в два потока – по време на лекции и от страниците на тази книга.
Аз съм едва на 24. За мен времената около 1989-а година са част от детството и практически нямам спомен от тях. Но за да разберат хората около моята възраст и по-младите кои са и защо са стигнали дотук, историята, която разказва Симеонов, е задължителна. И за в бъдеще ще е така, защото това е първото (излиза още през 1996-а година) и най-пълното до момента изследване на онези смутни времена
Няма да ви лъжа, книгата не е малка – 760 страници е текста, плюс още 250 страници приложения, документи, снимки, бележки и всичко нужно за едно сериозно историческо разследване. А „Голямата промяна“ е точно такова. Под заглавието пише простичко „Опит за документ“, но книгата е много повече – тя е отчасти мемоаристика, исторически разказ, анализ, документален сборник… обединява различни неща в един честен и откровен текст. Петко Симеонов е част от тези събития – член е на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България, съучредител на СДС в края на 1989 г., председател на Централния избирателен клуб на СДС, участник в делегацията на СДС на Кръглата маса , директор на вестник „Демокрация“, заместник-председател на СДС… Затова и има да каже много неща, голяма част от които ги няма никъде другаде и за в бъдеще позоваванията на тази книга ще се обезателни за всяко изследване на периода.
Няма да ви преразказвам книгата – информацията в нея трябва да бъде прочетена и осмислена, защото е синтез на един период, оказал се решителен за България. Не казвам в хубав или лош смисъл, тълкуванията на историята ще останат завинаги спорни. Просто за себе си съм щастлив, че имах възможността да чуя от автора разказите в нея, дребните неща, които правят историята такава, каквато е – за събиранията в душни стаички, за страхът, за надеждата, за вярата, за борбата, за разочарованията и преодоляването им – Петко Симеонов разказва за всички тези неща и още много.