Солиден том в духа на най-добрите традиции на „Бард“ в издаването на велики фантастики – „Филип К. Дик. Омнибус“ е задължително допълнение към библиотеката на всеки фен. Но първо – прочит: бавно, бързо, както си решите. Аз дадох по един ден на история, не пропирах, а си разпределих дозата Дик така, че да пасне на напрегнатото ежедневие и да даде тая възможност за бягство, която фантастиката от създаването си обещава – и изпълнява. А в солидното томче има от всичко по много, с прекрасен ретро-дух и усещане за отминалите златни времена на жанра.
„Спомени на едро“ е от разказите, които са спечелили от екранизацията си – ние, читателите, обичаме да се кълнем, че книгата винаги е по-добра, но това не е вярно със сигурност. Историята, залегнала в основата на „Зов за завръщане“ на режисьора Пол Верховен (а кой около моята възраст не помни този филм?!), се центрира около компания, която имплантира виртуални спомени за бедняци, които не могат да си позволят наистина да преживеят нещо хубаво. Само дето един мъж си има съвсем истински спомени, които някой друг внимателно е изтрил – и имплантирането на нови ги събужда. И става страшно.
„Вариант две“ звучи точно като пряко вдъхновение на сериала „Battlestar Galactica“, в който неотличими от хората роботи се внедряват сред човечеството и го повеждат към унищожение. В случая американците и руснаците се избиват в класическия вариант на Третата световна война, но изобретените върховни оръжия еволюират в заплаха за цялото човечество.
„Специален доклад“ навярно е най-известната творба от книгата, най-малкото защото филмът по нея запазва името си, макар че оригиналното означава нещо друго, но да не задълбаваме. Както повечето знаят, историята се върти около възможността бъдещето да бъде прогнозирано, а престъпниците – арестувани, преди да са извършили деянието си. Но кой ще пази от пазачите – класическият постулат сработва и създателят на тази система се оказва заподозрян, че ще извърши убийство, и трябва да бяга.
„Заплащането“ е от разказите, които трябва да приемеш на доверие – че една сериозна и много секретна фирма ще позволи на служителите си да приемат спомените им да бъдат изтрити не срещу голяма сума пари, а една шепа странни предмети. Колко идиот трябва да си, за да не се досетиш, че те трасират пътя към възстановяването на тези спомени? Нейсе, ако подминем това, разказът е добър с противопоставянето държава-корпорация и проблемът да си премазан между двете.
„Камера потъмняла“ е мъчен кратък роман, който видимо е много личен за Филип К. Дик и без бележката на автора, която го следва и обяснява. Доста по-дълъг от предните, той те бухва тежко в сериозната тема за наркотиците и влиянието им върху съзнанието и поведението. А едно ченге пропада в пропастта между самоличността и прикритието си – Дик майсторски описва един рухващ ум, чиято субективна реалност подлежи на съмнение.
„Златният човек“ е приятна история за мутанти в близкото бъдеще, които биват преследвани и унищожавани от нарочни специални части. Но един има умения, които ще го спасят, особено като се възползва от вградените слабости в хората, на които те просто не могат да противостоят.
„Агенти на съдбата“ е чудесен разказ, който ми напомни на „Ланголиерите“ на Кинг, макар тук реалността, която вече няма право на съществуване, не бива изяждана, а пренареждана така, че всеки мисли, че винаги си е била в тази конфигурация. Но един мъж не влиза в общата мрежа на забрава и става свидетел на подмяната. И трябва да разбере какво става.
Класиката „Сънуват ли андроидите електроовце“ е достоен завършек на този том. Всички познават филма, но и по страниците действието е напрегнато и интересно в преследването на андроиди, които са се промъкнали незаконно на Земята, за да дирят истината за себе си и своя произход.
„Филип К. Дик. Омнибус“ е „зов за завръщане“ към едни отминали времена във фантастиката. Аз не мога да му устоя, а и не искам, това са книгите и историите, с които съм открил жанра и с които съм се влюбил завинаги в него. Сред тия истории откривам себе си – в миналото, в настоящето и в бъдното. И не съм сам в това.