Може ли за икономика да се пише хумористично? В тази книга може. Може ли да се присмиваш студено на бедността, глада и мизерията? Авторът може.
Да, странна книга е тази. О’Руорк си поставил за цел да провери защо в някои държави хората благоденстват (или поне повечето от населението им), а в други мизерстват. Затова и поема на странствания в няколко точки на планетата, взимайки ги за маркери на различен тип общества.
Цитирам означенията му:
Добрият капитализъм: Уолстрийт; (!?)
Лошият капитализъм: Албания;
Добрият социализъм: Швеция;
Лошият социализъм: Куба;
Как трябва (или не трябва) да реформираме (може би) една икономика (ако изобщо има такава): Русия;
Как да не правиш нищо, макар да имаш всичко: Танзания;
Как от нищо може да се направи всичко: Хонконг;
Как да получиш най-лошото от двата свята: Шанхай;
Сами виждате, че авторът си е правоверен либерален американец, който още у дома си е решил да хвали пазара и да критикува държавната намеса. Това и прави усърдно и напоително.
Няма лъжа обаче – пише много добре. Хумор блика от първия до последния ред, макар че понякога е откровено циничен и просташки. Но има и добри попадения като това, което пише за Русия:
“Онова, което в Ню Йорк се решава в съдебен спор, тук се урежда с куршуми. Вместо да култивира адвокатски колегии, тукашното общество развъжда наемни убийци. А кое е по-лошото – това, разбира се, е въпрос на мнение.”
Вие преценете, книгата се чете леко и наистина разсмива често. Заглавието е неадекватно, но е преведено коректно. Американска им работа, все си мислят, че бедните ги мразят. Защо ли?
От същия жанр
