Новите стари приключения на Пипи

 Странно е да хванеш любимата си детска книга в ръка и да откриваш нови неща в нея. Не, не говоря за нормалното усещане, че виждаш нови неща сред (и между) редовете, което съпътства всяко препрочитане на ценна книга. Говоря за наистина цели нови страници, за чието съществуване не си и подозирал. Няколко глави с приключения, които до момента по неясни поне за мен причини не са излизали на български – изкусително, определено!

   Всъщност вече съм писал защо “Пипи Дългото чорапче” на Астрид Линдгрен ми е любимата детска книжка. Затова само ще се огранича да ви поразкажа какви нови чудесии има между познатите корици.

  Пипи отива на кафе у майката на Томи и Аника. Благовъзпитаното поведение и безобидните разговори за времето определено не са нейната стихия и няколко културни дами ще бъдат силно скандализирани. И една торта ще си го отнесе…

   Пипи-пожарникар!? Изключително актуална глава, която доказва, че не е нужно да учиш за нещо (че и докторска степен да защитаваш), за да се справяш успешно с него. Още повече, като може да го направиш по най-акробатичния и публичен възможен начин…

   Писането на писмо е мъчна работа, а писането до себе си още повече – но Пипи ще се справи почти много добре и с двете, макар това да я отведе наново до класния чин и светлата цел – излет с класа на Томи и Аника, придружен с даване на заслужен урок на един фермер, който издевателства над коня си.

   Ходенето на панаир е забавно, но още по-забавно е, когато го правиш с Пипи – тя умело ще обърне всичко с краката нагоре (както си й е привичка), а накрая и поучително ще се разправи с един непрокопсаник. Че и с един тигър.

   Пипи може да бъде и утешителка от класа, на което жертва ще се окаже леля Лаура. Тя ще бъде усърдно и напоително поутешавана, докато се откаже от всякакви мрачни мисли.

   Въобще Пипи си е Пипи и бях приятно изненадан, когато именно тази книга спечели “Малкото голямо четене”, изпитвах стоически ужас от възможността някоя вампирска шитня да надделее. За радост това не се случи и за мен поне най-заслужената книга триумфира.