Оригинално заглавие: Пикник на обочине, 1972.

Преводач: Милан Асадуров

Корица: Дамян Дамянов, мека.

Година на изданието: декември 2017 г.

Страници: 216

Рейтинг :

Време за четене: 5 минути

Ozone.bg

    Споменавал съм, че обичам да нося у дома във Видин новите издания на любими книги от моето детство, както направих с „Богат, беден“ и „Просяк, крадец“ на Шоу, „Градът и звездите“ на Кларк, „Синовете на Великата мечка“ на Велскопф-Хенрих и прочие. Именно с тази цел по празниците сложих и „Пикник край пътя“ на Аркадий и Борис Стругацки в багажа, като препрочитането ѝ за н-ти път се подразбираше, разбира се. Само дето се оказа, че старо издание на тази книга у дома няма и според нашите никога не е имало. Тотална мистерия е как така съм я чел толкова пъти, пък я няма – единственият възможен отговор е, че лято след лято съм я взимал от библиотеката и съм я връщал, но наистина спомен нямам, ще проверя библиотечните картони следващия месец. Просто трябва да знам.

 1255118  Не мисля, че има нужда да обяснявам защо съм дал максимална оценка на тази книга – просто няма как да дам по-висока. Израснал съм и с братята Стругацки, и с Беляев, и с Любен Дилов-баща и още куп фантасти от ония прекрасни за жанра времена. Но сред всички тях единици се извисяват над общото високо ниво – и „Пикник край пътя“ е една от тези книги. Защото тя е кривото огледало, в което се оглежда човекът, а всяка Зона е една гигантска лупа, която е насочена вън от нея – и в нея е увеличен до гротеска образът на човека, който е уплашен, объркан, безпомощен и толкова непредсказуем в своята слабост. Подобно нещо описа години по-късно Питър Уотс в своя „Слепоглед“ (връх пък в съвременната фантастика), когато „светулките“ се изсипаха над планетата и заснеха човечеството неподготвено. Тук обаче прословутият „първи контакт“ продължава във времето – и е доста едностранчив. Някой е дошъл – и си е отишъл. А след него са останали ония творения на напреднала цивилизация, които са неразличими от магия, както гласят в свободен преразказ думите на Артър Кларк.

 35282038 Разбира се, като дете ме пленяваха повече чудесата, които сталкерите вадеха от Зоните, рискувайки кожите си в тъмните нощи. Братя Стругацки съграждат задъхано, изпълнено с напрежение действие, рисуват грубовати, смели герои, които са като покорителите на Дивия запад, като мореплавателите, като полярните изследователи, като първите космонавти – всички смелчаци, които са стъпвали в непознатото и са знаели, че шансът да се върнат не е голям. Редрик Шухарт се извисява сред тях със своята запазена човечност, с борбата си не само да оцелее и да забогатее, но и да не причинява зло никому. Но животът го блъска жестоко, удари се сипят от всички страни – защото година след година шокът от извънземната поява отшумява и на негово място се настаняват алчността, хазартната страст, агресията. Човечеството в пълния му съмнителен блясък. И навярно пак е нужна метафората за оня страдалец, който се жертва за всички, за да можем отново, за кой ли път, да започнем на чисто.

 25603210 Няма да пропусна да спомена и много важното допълнение в това издание – предговора на Борис Стругацки, който описва как книгата е била приета на нож в съветските времена, как непосредственият език в нея е бил подложен на яростна критика, как е било наложено смекчаването ѝ. Факт, в това издание за първи път езикът е цветист като в оригиналния ръкопис на авторите, но не мисля, че без щателно сравнение ще се забележи някаква разлика.

   Дамян Дамянов нарисува прекрасна корица, това е цялостната илюстрация, струва си да се види.

Piknik-krai-P-Press