Не са важни нито целта, нито пътят до нея. Няма значение къде ще отидеш, а кого ще срещнеш там и какво ще научиш от него. И най-важното – при кого ще се върнеш и как ще промениш живота си.
Бях си решил, че ревюто за тази книга ще излезе точно на 2 юни – деня, в който отбелязваме подвига на Ботев и неговите четници, един от най-ярките примери за абсолютна смелост и себеотрицание в историята ни. Защото „Пиратите умират млади“ на Михаил Кунчев е смела, безхитростна и пряма книга за смели мъже и жени, които в наши дни отхвърлят моралния релативизъм и наричат нещата с истинските им имена. И когато видят злото, не го заклеймяват във фейсбук, а грабват оръжие и се борят срещу него, преди да е дошъл до прага им с окървавено острие и фанатични напеви. Това е сурова книга за сурови, истински мъже и жени – и е от ръкописите, които съм приемал най-бързо и лесно за издаване, защото точно такива книги почти няма, а така имаме нужда.
Накъдето и да се обърнеш днес, все ще мернеш по някое от онези вечно усмихнати човечета, които уверено ти пробутват мистичните си съвети за това как да живееш ПРАВИЛНО. Някои от тях дори имат дипломи за „учители по живот“… Усмивките им са толкова широки, че ако ги разтеглят само още малко, двата края на устните им вероятно ще се съединят на тила и скалпът им ще изхвръкне.
Михаил Кунчев сам по себе си е образ, който буди интерес – работил е по най-големите шоута в България, брутален работохолик и безмилостен професионалист… и един от малцината, които успяват да преодолеят сладката омая или мечия капан (според гледната точка) на този живот. И да поеме по световните друмища в защитни дрехи и камера, която да записва истината. Няма да изпадам в подробности за неговата лична трансформация благодарение на едно брутално бойно изкуство, която го отвежда и до създаването на поредица от документални филми, част от историите от които залягат в основата на тази книга. Той сам разказва простичко и честно какъв е бил, какво не му е достигало, как е потърсил промяната – и къде я е намерил. Но най-важни за мен са ония думи в началото и ясната равносметка, че освен пътя, важно е и при кого ще се върнеш и как ще споделиш преживяното.
Научих се, че зад добрите обноски и приветлива усмивка на един мъж трябва да се спотайва и търпелив вълк, готов при нужда да отхапе лицата на тези, които желаят да ни прегазят за собствена изгода. Зад добрия речник и обща култура – юмруци, готови да защитават думите, които така лековато разхвърляме. А зад мечтите – един джентълмен, който няма проблем да си потърси белята, щом зад нея стои щастието. А те често вървят ръка за ръка…
Пиратите умират млади. Независимо на каква възраст.
Предполагам, че фокус на книгата ще стане едната история от Кербала – тази за шестима мъже, които просто правят това, което е нужно, за да спасят другарите си и да премахнат заплахата. И тя е наистина важна и прекрасно описана, но не по-малко интересни са и останалите герои, които са били по съвременните бойни полета, воювали са и пряко, и косвено, отвътре, давали са си прости и ясни отговори на въпросите, които медиите превръщат в мъглява говорилня. Те са изпитвали и причинявали болка, връщали са се в домовете си различни, били са на ръба на самоубийството – но са намирали начин да продължат и да спечелят – отново – не по-малко важните битки за своите собствени души. И тези на близките им, които са винаги част от жертвите по един или друг начин.
Михаил Кунчев може да бъде изключително забавен, когато разказва за своите трагикомични приключения по света – загубих бройката колко пъти е бил арестуван, заподозряван, набелязван и прочие. Но когато разказва историите на хората, които е избрал – или те са го избрали – за своите филми и книга, е стегнат, прям и почтителен, той е просто човекът зад камерата, а пред нея са оголени, наранени, но горди човешки същества. Те не са положителните герои по оня начин, който Холивуд харесва – те са истински герои, които са изпитвали всички крайности на човешките емоции. И думите по-долу ги описват най-добре, затова и сложих този толкова важен цитат на задната корица:
Насилието не е зло. Насилието е метод и често това, което разделя нас, стадото овце, живеещо в малкия си уютен свят, от вълците с чалми и калашник някъде там, са овчарските кучета, използващи насилие, за да ни опазят от кошмарите на ада, който се протяга към нас все по-хищно. Както един от най-важните писатели на нашето време, Джордж Оруел, казва: „Хората спят спокойно в леглата си нощем само защото сурови мъже са готови да прилагат насилие от тяхно име“.
„Пиратите умират млади“ е от най-смислените книги, които съм имал честта да издам. Тя може да бъде катализатор на вътрешна промяна за мнозина, които са загубили пътя си, тя може да бъде и аларма, че макар да сме в безпрецедентен в историята на държавата ни десетилетен мирен период, той може да приключи рязко и брутално, както се случи в много близки или далечни страни. Сигурността не е даденост – и както Мишо пише, след силни поколения на герои, които защитават това, което е правилно, идват слаби поколения, които имат всичко наготово и допускат злото отново да покълне и да набере сили. И пак е нужно да дойдат подобни на предишните, за да бъде спряно, или става страшно. И наистина си мисля, че в това е прав – ние сме това дигитално поколение, което се лашка по всеки повей на вятъра, но трудно ще устои на буря. Ще се види.
Препоръчвам силно тази книга, защото дава отговори на въпроси, които се страхуваме да зададем. Защото отхвърля задънената улица на политическа коректност и не си играе на зарове с живота и страданията на хората. Има неща, които са правилни, и други, които са грешни – и никоя идеология не може да оправдае последните. И благодаря на всички, които работиха по този проект и тепърва ще направят нужното, за да достигне до повече хора.
От същите жанрове
