Няма човек, който да е приключенствал с капитан Блъд, и да не иска да поеме отново из моретата коварни, да преследва испански галеони и да пирува в Тортуга. От друга страна, говорим за Майкъл Крайтън – „Юрски парк“ дори да спомена само, ще е ясно. Ясно е, че „Пиратски ширини“ е изкушение, на което не мога да устоя, а по-куриозното е, че нямам никаква идея как тази книга се е озовала при мен, няма тираж отдавна, но си стоеше кротко и енигматично сред купчините за четене.
Историята се развива в средата на XVII век в Карибите. Дръзкият капер Чарлз Хънтър получава благословията на губернатора на Порт Роял да нападне непристъпна испанска крепост, под дулата на чиито оръдия се крие натъпкан със съкровища кораб. Планът му е абсолютно налудничав, но в тия времена смелчаци ще се намерят винаги, дори мисията да изглежда непосилна. Още от началото обаче нещата не се развиват според идеята му – атакуващите пирати са пленени, спасяват се на косъм и продължават към своята цел, но вече в очакване да се натъкнат на доста по-сериозни проблеми. Нападението над испанската твърдина обаче слага само началото на поредица от нови и нови приключения, които постоянно ще поставят живота на капитан Хънтър и съратниците му на изпитание.
„Пиратски ширини“ е класическо приключение в най-добрите традиции на жанра. Майкъл Крайтън е пунктуален, добавя политически привкус към чисто разбойническия сюжет, а елегантното вмъкване и на леко свръхестествени елементи добави колорит към разказа му. Допадна ми, че постоянно действието се усложняваше, нямаше плавно движение от А към Б, точно напротив, обрат след обрат накланяха везните на съдбата в една или друга посока.
И ако се добави, че сюжетът черпи от реално случили се събития, както е чудесно описано в историческите бележки в края, романът става още по-интересен. Това са вълчи времена и нищо по-малко от вълци могат да оцеляват в тези територии на ръба на закона, на ръба на живота и смъртта. Не се наемам да сравнявам Крайтън с класиците като Рафаел Сабатини – чел съм последния твърде отдавна и е ясно, че имам романтичен спомен за него и книгите му, но „Пиратски ширини“ ми допадна силно, без да ме изненада особено с почти нищо.
Още ревюта има в „The Dark Corner“ и в „The God of Thears Project .“
