Уха, френски трилър с канибалски извращения, дайте го насам! Задълбочаваща ми се трилърова мания леко взе да ме плаши, но пък е толкова приятно с лекота да се гмурваш в книги и още по-леко да ги оставяш зад себе си без жал. И пак така да грабваш внезапно появили се заглавия и да ги прочиташ на един дъх – точно както се случи с „Пирът на зверовете“ на Доминик Мезон, за която досега знаех само заради готината корица на Живко Петров, но ми бе препоръчана от читателка с вкус.
В традициите на маскираните отмъстители, но с ретро френски привкус, се появява Жудекс – взел името на литературен и филмов герой с птича маска и черно наметало, считан за вдъхновител на самия Батман. Жудекс е анонимен и използва каналите на Анонимните – където пуска своите послания срещу известни богаташи, в които ги обвинява в чудовищни престъпления и ги приканва в кратък срок да дарят половината от богатството си… или ще умрат. Корумпираните власти засичат още първата заплаха, но се задействат едва когато първият считан за недосегаем паралия започва да се дави в кръв на собственото си тежкарско парти за отбрана публика. Следващите цели получават най-добрата възможна защита, но не би – Жудекс нанася пак и пак своите удари, а полицейските началници са под огромен натиск да открият кой избива златните деца на френската демокрация, добре наторена с мръсни сделки и кървави престъпления.
От една страна, обвиненията на анонимния отмъстител трябва да бъдат отречени като обикновени клевети, от друга – убийствата да бъдат покрити от публиката. Но в интернет нищо не може да бъде скрито. И посланията на Жудекс започват да се разпространяват. А разследването започва да вади кирливи ризи от места, грижливо опазени от общественото внимание – уж за доброто на френския народ и неговите драгоценни спокойствие и летаргия.
Мезон движи разследването по две линии. От една страна, един следовател усеща, че ще бъде използван за изкупителна жертва при неизбежния скандал, ако не успее сам бързо да намери кой е Жудекс и да предотврати поредните убийства. От друга, пътят му се пресича от красива проститутка, която обслужва заможни клиенти с вкус към игри на властна господарка и покорен роб. Тя отчаяно издирва своята любима, отвлечена от извратен богаташ, една от неизбежните следващи цели на Жудекс. Още в началото се появяват и едни обковани в злато стъкленици, съдържащи човешки органи, които поставят началото на кървавата следа, която води до зловещата финална сцена на чудовищен пир в частно имение, окъпан в кръв и извращения.
„Пирът на зверовете“ се чете бързо и леко, определено книгата е написана на по-висок стил от обичайните американски трилъри, които основно чета. Силно благодарен съм на подробните бележки на преводачката Александра Желева, имаше си нужда от тях, защото френската политика и корупцията в нея са в сърцевината на романа. В края сцените ми дойдоха в повече, но разбирам защо бяха нужни – хората се бяха превърнали в зверове заради пълната си безнаказаност. И понякога е нужен отмъстител с маска, за да разбуни духовете и да извади на показ грижливо прикриваните зад фасадата на стабилното управление безогледна корупция и хладнокръвни престъпления.
Не само революцията изяжда децата си. Понякога и собствените им вакханалии им изяждат главата.
От същия жанр
