Всъщност исках аз да издам „Писателят“ на Дж. С. Маетис, но ѝ бе писано това да се случи с логото на колегите от „Софтпрес“ – и все я това бе възможност да я прочето на български, при това в чудесния превод на Марин Загорчев. Още една история от Втората световна война и лагерите, но не съвсем – сюжетът се развива основно в Австрия, която сякаш винаги остава встрани от прожекторите на исторически разкази, един ранноприсъединен придатък към Райха, за когото почти не се говори. А има какво да се прочете – най-малкото за съдбата на Фройд и близките му, което също е част от романа.
В къси и динамични глави, започващи или с цитати от големия психоаналитик за тъмните страни на човешката природа, или с откъси от Нюрнбергските закони, Маетис проследява съдбата на двамина писатели, при това братовчеди: Матиас и Йоханес. Те не са от известните писатели, дори обратно, пишат лековати кримки, но с това издържат своите семейства, докато еврейската им кръв не ги поставя на прицел. Още от първите дни на Аншлуса животът им се променя, а в помощ са им само литературният им агент и един добронамерен полицай, който има своята тъмна тайна – влюбен е в красавица с циганска кръв, която се представя за испанка. Братовчедите и всички останали от интелектуалния кръг около Фройд трябва или да избягат, или да променят самоличностите си, или да се окажат в лагер. Двамата писатели избират втория вариант – променят леко външността си, заучават нови имена и си вадят нови документи от нелегалната мрежа, и се опитват да заживеят различно. Но и това е до време – SS душат усърдно около Фройд и неговите сподвижници и е въпрос на време да бъдат предадени. Така Йоханес се оказва в жестокия лагер „Собибор“, където оцелява само заради шанса да помага на един нацист да редактира своя роман – през неговата съдба Маетас описва едно от най-кошмарните кътчета на земята. А през тази на братовчед му – борбата на живот и смърт за оцеляване въпреки всичко навън, уж на свобода, но всъщност зад различен вид решетки.
„Писателят“ е много добре написан исторически роман, който не задълбава прекалено много в лагерните ужаси, повече акцентира на вътрешните борби на хора, които живеят сред своите палачи, на жертви, които се опитват да оцелеят под погледите на тези, които ги търсят, както и на двама неохотни сътрудници на режима, които се опитват да опазят себе си и хората, които обичат – и донякъде успяват. Сюжетът ми се стори добре скроен, към края малко в повече ми дойде позитивизма, но… писателско решение си е каква ще е съдбата на неговите герои.
От същите жанрове
