Оригинално заглавие: Letters from the Earth, 1962.

Преводач: Тодор Вълчев

Корица: Твърда

Година на изданието: 2008

Страници: 178

Рейтинг :

Време за четене: 11 минути

   Не очаквах. Знаех в общи линии, че в „Писма от Земята“ Марк Твен погромява религията, но чак до такава степен изненада дори мен – сред тези кратки страници великият сатирик е по-мощен и краен от представимото – ироничен, циничен, саркастичен, откровен, направо жлъчен… и страница след страница карикатуризира и пародира християнството и персонажите от бибилията. Воглаве с това, Твен осмива и съвременната цивилизация във вида, в който я вижда към края на живота си и зловещо пророкува, че тя върви към самоунищожение – май е по-прав от всякога. Откровен до болка, той показва неморалното на морала, нелепиците, в които вярва човекът, въобразеното му величие на фона на злодеянията, които извършва ежедневно лично и вкупом. Твен надминава дори Докинс (трябва да си дочета Хичънс, за да видя дали и него) в критиките си – и това нещо е писано преди над век, просто изумителна смелост и достойнство, изумителен размах на разума в една не много различна епоха и в държава, която е убедена до маниакалност, че е хванала Господ за шлифера и тази ѝ привилегия я освобождава от всякаква отговорност.

   Разделената на три части книга натежава повече в края си, там ми допадна най-много – поредица от есета, посветени на обществото, на човека, на религията. Но забравете за скучни и протяжни писания – смело и забавно Твен осмива наред неща, считани за „свещените крави“ на западната цивилизация, атакува и национализма, щурмува медийната наглост и личното лицемерие. Вижте само какво пише за национализма през думите на един от наследниците на Адам:

 –  Да, разбира се! — сряза ме той. — Ти си патриот — ти и такива като теб! А какво значи патриот, моля! Човек, който пълзи пред Височайшето Семейство и вика „ура“ за императора и правителството независимо дали те постъпват правилно или неправилно — и особено когато постъпват неправилно; и това се нарича защищаване на „Родината“, Патриотизъм… Заблуда, гадост, лъскава детска дрънкалка, с чиято помощ тази банда от грабители, нескопосници, малоумници и лицемери, наречена императорско правителство, заблуждава и примамва това доверчиво дете — Народа. О, мило нещо е това патриотизмът. Адам го наричаше „последно убежище за негодника“. Знаеш ли, разни невежи и празноглавци наричаха и мен патриот? Уви, невъзможно е да избегнеш обидите в този свят. Хайде, ще пием ли по едно?

    Цялата западна цивилизация е на прицел и нищо не му убягва в тези последни страници, написани с остро до пускане на кръв перо… а всичко написано е неразличимо от съвремието ни:

Нашата цивилизация е забележителна с някои чисто показни, външни черти; тя е забележителна с научните си и техническите си чудеса, забележителна е с материалната преситеност и това тя нарича развитие, прогрес и какво ли не още; забележителна е с разкриването на дълбоките тайни на природата, с победата над нейните сурови закони; забележителна е с нечуваните си финансови и търговски успехи; забележителна е с жаждата за пари и с безразличието към начина, по който се получават тези пари; забележителна е с невероятните размери на частните богатства и с щедростта, с която те се дават на институти, милеещи за развитието на обществената култура; забележителна е с нищетата; забележителна е с изненадите, които ѝ поднася това изключително нейно отроче — „Организацията“, най-новото и най-могъщото творение на търгашеския ум, което върши чудеса в транспорта, в заводите, в областта на съобщенията, в разпространяването на новините, в книгоиздаването, в журналистиката; в защитата на работниците, в потискането на работниците; в превръщането на всички национални партии в покорни стада, в преграждане достъпа на силни характери и умове до държавни служби, в избирането на продажни законодатели, бъбриви конгреси и градски управи, които грабят своя град и срещу пари покровителстват комарджии, крадци, проститутки и сводници. Това е цивилизация, която ликвидира простотата и спокойствието на живота и замени неговата поезия, неговите романтични мечти и видения с треската за пари, с пошли идеали и вулгарни амбиции, със сън, който не ободрява; тя измисли хиляди излишни луксове и ги превърна в необходимост; тя създаде хиляди алчни апетити, но не задоволява нито един от тях; тя свали Бога и въздигна на неговия престол сребърника.
Религията напусна сърцето и се премести в устата. Ной сам казва това. Беше време, когато две секти, разделени само на косъм от някаква доктрина, бяха готови да воюват за този косъм, да убиват, да измъчват, да подлагат на гонения, да умират за него. Религията беше в сърцето. Тя беше необходимост, тя беше жива, тя беше същината на човека. Кой е готов да воюва днес за своята религия, освен на думи? Вашата цивилизация сама докара Потопа. Тъй казва Ной и той се готви за него.

   Но основната част от книга е с изцяло антирелигиозна и по-точно – антихристиянска насоченост. В първата и втората част чрез писмата на Сатаната от Земята и дневниците на Адам и Ева и други библейски персонажи, Твен показва несъстоятелността на приемането на митологията за чиста истина, за изкривения ѝ морал, за лицемерието, нужно да примириш в себе си постулатите на религиозната доктрина с разума си и моралния избор да правиш очевидното добро и да осъждаш очевидното зло. Ето и някои великолепни цитати:

 Измисленият от човека рай прилича на самия него: странен, интересен, поразителен, смешен. Честна дума ви казвам, в този рай не е намерило място нищо от това, което човекът „действително цени“. Неговият рай се състои изцяло от такива развлечения, към каквито тук, на Земята, човекът не проявява интерес, но въпреки това той е убеден, че в рая те ще му допаднат. Нима това не е любопитно? Нима не е интересно? И не мислете, че преувеличавам — съвсем не. 

И тъй, забележете: в човешкия рай няма място за разума, няма никаква храна за него. Там той ще се разплуе за една година — ще се разплуе и ще завони. Ще се разплуе и ще завони и тогава ще се превърне в нещо свято. И слава богу, че е тъй, защото само един светец може да изтърпи радостите на подобен приют за малоумни.

Едва тогава Ной най-сетне отплувал — и то тъкмо навреме, защото Ковчегът още не бил изчезнал от хоризонта, когато чудовищата се появили на брега и техните вопли се слели с воплите на безброй бащи, майки и уплашени дечица, които под поройния дъжд се били вкопчили за заливаните вече от вълните скали и молели за помощ Всесправедливия, Всеопрощаващия, Всемилостивия Създател, който не бил откликнал нито на една молитва, откакто тези скали били изградени частица по частица от пясък, и няма да откликне, докато вековете отново не ги превърнат в пясък. 

 Мнозина от хората имат способността да разсъждават, но стане ли дума за религията, никой не използва тази способност.

Човекът е религиозно животно. Единственото религиозно животно. Единственото животно, изповядващо истинската вяра — впрочем няколко истински вери. Той е единственото животно, което обича ближния си като самия себе си и му прерязва гърлото, ако той е на друго мнение по богословските въпроси. Той е превърнал земното кълбо в гробище, мъчейки се с пот на чело да разчисти пътя на своя брат към щастие и небесно блаженство. Той е вършил това по времето на цезарите, вършил е това по времето на Мохамед, вършил е това по времето на инквизицията, вършил е това два века във Франция, вършил е това по времето на кралица Мери в Англия, вършил е това още от оня миг, в който за първи път е видял светлината на деня, върши го и днес в Крит — както се вижда от цитираните по-горе съобщения, — а утре ще го върши другаде. Висшите животни нямат религия. И ни се казва, че за тях няма да има задгробен живот. Но защо? Това е доста съмнителен вкус.

Това е книга, която трябва да бъде прочетена на младини. Тя е безпощадна към много неща, които в наши дни са все още силни и могъщи и май няма надежда да стихнат. По-скоро колелото на историята ще се завърти наобратно, така си мисля аз, и Средновековието ще се завърне в целия си блясък, неведнъж съм го казвал. Марк Твен е човек, който трябва да бъде слушан, защото е актуален до болка цял век след смърттта си.

–-

   И да, знам – тази книга е в пълен контраст с „Животът на Пи“, за която ви писах вчера. В последно време чета адски различни неща и това ми харесва, опитвам се да подхождам с различно отношение към всяка и да вадя стойностното. Пък дали успявам – времето ще покаже.

Поръчай с безплатна доставка.
Поръчай с безплатна доставка.