Една реплика във “Фейсбук” от събота предизвика малка буря в чаша вода и отново привлече към мен малко плашещото внимание на хора като Ангел Грънчаров, които се борят отчаяно за защита на словото божие, въплатено в библията, от бесовници и мракобесници като мен. През повечето време желанието на някой да проповядва безумия ме забавлява, но става дразнещо, когато наистина си проличи колко заблудени са такива хора, а сред тях има и съвсем млади, а това вече е зловещо. Та казах, че нямам хич намерение да се съобразявам с чувствата на вярващите през тази седмица, в която за пореден път честват възкресението на своя спасител и цялата екшън приказка около него. Всъщност аз през цялата година чествам липсата на бог и пълната ми свобода като човешко същество, пък вярващите хич не зачитат това ми право 🙂
На български език още няма книга на Харис, но това ще се промени съвсем, съвсем скоро, когато ще издадем „Моралният пейзаж“, в която Харис нагледно обяснява, че моралът не произтича от религията и не е зависим от нея, а до излизането на книгата може да “утешите” жаждата си за нормалност в една полудяла по религия, езотерика, врачки, астрология и прочие шарлатанщини държава с великолепните книги на Докинс – “Делюзията Бог” и “Най-великото шоу на Земята”.
На Докинс принадлежи прочутата реплика, че ако в историята е имало примерно 1000 богове, вярващите са атеисти спрямо 999 от тях. Ние, невярващите, водим с невярата си само в още един. Точният цитат е “We are all atheists about most of the gods humanity has ever believed in. Some of us just go one god further.”
Така поставени нещата, не са много страшни, нали? 🙂
Letter to a Christian Nation е наистина кратка книга, написана в отговор на купищата писма, които получил от вярващи в отговор на предната му книга: End of Faith. Харис пише, че най-враждебните коментари получил от християни, които иначе виждат себе си и религията си като най-любящите и прощаващи на планетата. В тези под 100 страници е събран толкова здрав разум и рационално виждане за бъдещето на тази окаяна, разделена от религията планета, колкото няма да намерите в милионите страници, изписани в сляпа, надъхана, безсмислена възхвала на бога от библията. Разбира се, Харис отделя внимание и на мюсюлманската, и на някои други вери, но основната му цел е проста – да посъбуди затъващите в религиозен фундаметализъм американци.
Още в началото Сам Харис се спира на редица безумни текстове в библията, които дори и най-отдадените апологети на религията (с един от които имам честта от няколко дни да “споря”, доколкото опитите ми да схвана какво е написал ограничават силно желанието ми да му отговарям) май няма да успеят да оборят… или не, бъркам, те моооогат всичко, защото са тренирани в това да обясняват необяснимото чрез нищозначни думи и измъкване към неведомата воля на техния бог. Само два примера, за да не стане много дълго – в “Изход” се обяснява какви права и задължения има бащата, който продава дъщеря си в робство, или онзи деликатен в днешно време момент, при който, ако младоженецът установи, че съпругата му не е девствена, трябва да я заведе на входа на бащината й къща и да я убие с камъни. Прочетете си библията, вярващи, моля ви, но не само отделните части, които попът ви е посочил, а цялата. И не прескачайте тези, които се оказват в разрез с религията ви. Защото и тези части са уж думи на бога. Но не са.
Безумията на религията вадят на показ “светици” като прочутата майка Тереза, която ведно с иначе миличкия си образ забранява лечението в създадените от нея “лечебници”, оставяйки болните на милостта на бог дори и при напълно лечими заболявания. Е, те бързо стават неличими, защото бог скоро не се е занимавал с тази планета. Или че яростната борба срещу абортите се съчетава с яростна борба срещу презервативите – дори и в държави в Африка, където СПИН-ът е с кошмарно разпространение, но неееее – човек не бива да се предпази от него, иначе бог ще му се разсъъъърди и ще го вкара в ада. Много дребнав този бог. Или просто е измислен и проповядван от тесногръди фанатици.
Абортите са наистина щекотлива тема, но малко биология, както обяснява Харис, изместват нещата в нова посока. Той посочва, че в 50% от зачеванията настъпва бърз спонтанен аборт и жената дори не разбира, че е била бременна изобщо, а още 20% от установените бременности приключват с помятане. Следователно – не подскачвайте – вярващите могат да приемат, че техният бог извършва доста повече аборти, отколкото лекарите на тази обикновена, забутана в единия край на галактиката планета.
Харис е обърнал внимание и на фалшивите глупости, че най-големите злодеи, раждали се на планетата, са били атеисти (и че велики учени като Айнщайн са били вярващи, също пълна идиотия). Той цитира само малък откъс от реч на бъдещия фюрер, която започва със следните думи: “Моите християнски чувства ме насочват към моя Бог и Спасител като боец…” Не ми се превежда цялата – ще взема да сбъркам някоя думичка и да дам повод на някой фанатик да се заяде, – но идеята на речта е, че той се прекланя пред бог и в неговото име евреите трябва да бъдат унищожени. Което и стана – Ватиканът беше безкрайно доволен, че хилядолетията преследване на евреи кулминираха в ужасяващия Холокост. Но това няма нищо общо с атеизма. Вижте и великолепната книга на Алис Милер “В началото бе възпитанието”, в която тя доказва как строгото католическо възпитание подготвя възхода на режима на Хитлер.
Проблем според Харис е и че религията единствена обещава вечна награда за извършване на престъпление тук, на Земята, а има хора, които имат достъп до ядрени оръжия и все пак вярват, че в рая ще блаженстват вечно или ще получат 72 девици. Безумието на ислямската религия си е пряко съпоставимо с християнската с идиотското й “вечно блаженство в лоното божие”, каквото и да значи това, по дяволите.
И последно: “Една от устойчивите патологии на човешката култура е склонността към възпитаване на децата да демонизират и да се страхуват от други хора въз основа на религиозната вяра”. Затова и абсурди като “православна детска градина” или религиозно обучение в училищата трябва да се възпират. Да, в училище трябва да се говори за религиите – не е лошо да се учи как са възникнали, защо са възникнали и до какво са довели. Това може да помогне да живеем в един по-сигурен, здрав духовно и умствено свят.
От същия автор
От същите жанрове
