Сега, ако ме питате, веднага ще ви кажа, че това изказване беше безразсъдно. Един от последните уроци, които ни дава животът, е, че при подобни размени на реплики между нежните създания ние, мъжете, трябва да да се оттеглим зад линията на хоризонта, да се свием на кълбо и изобщо да подражаваме на благоразумните опосуми, които, щом подушат опасност, веднага се правят на умрели и дори стигат дотам, че закачат траурен креп на вратите си и инструктират своите приятели да мърморят под носа си колко им е мъчно.
След “Сбогом на всички котки” бе само въпрос на време да прочета и другия наскоро излязъл сборник – „Питайте Джийвс“. Тези 600 страници събират цели три сборника на едно място, обединени от много простичка схема – Устър се скарва с Джийвс за поредната си безумна модна приумица, скоро се оказва в положение да има нужда от вещите му съвети, колебае се достатъчно, за да се вгорчи положението до нетърпимост – и в крайна сметка неговият верен иконом оправя нещата почти като с магическа пръчица. И въпросната вещ, обект на спор, бива изгорена, подарена и като цяло: ефективно отстранена от гардероба на невнятния Устър.
Бърт – произнесе леля Далия със странно, вледеняващо спокойствие. – Ти си най-глупавото магаре, с което ме е сблъсквал животът. Чуй сега внимателно. Много те обичам и благодарение на моите връзки в Комисията за психически неуравновесени още не са те прибрали в килия с тапицирани стени.
И ако в повечето случаи събитията се въртят около поредицата влюбвания на Бинго, преди в крайна сметка той да се окаже окован в брачните окови, то тук любимият Бърти е почти опазен от сгаджосвания, още по-малко от сгодявания. Но това не му пречи да се набутва в още по-големи проблеми. И тук, разбира се, той е на постоянно разположение на своите вездесъщи лели, които половината време го търсят, а през останалото време се опитват да се отърват от него. И тук са негови любими дружки, които се занимават с една след друга идиотщини, а като тънка червена линия през книгата минава огорчението на Бърти от един бас, заради който се е окъпал ненавременно с дрехите в един басейн. И тук на неговия прицел са поредица непоносими дечурлига, кое от кое гневящи го повече.
Като пакостник Бонзо е една редовна, бих казала, стандартна напаст. Докато Томас е класическо изчадие адово.
Чудесната подборка на разказите позволява прокарването на хронологична нишка в събитията – и макар че отново, както написах в началото, сюжетите на всеки разказ следват една и съща схема, то тези поредици от абсурдни недоразумения си носят пак и пак удоволствие, особено ако ги прилагаш правилно като почивки, докато четеш 900-странична историческа книга, която няма как да ти не додява от време на време. „Питайте Джийвс“ е сборник за чудо и приказ – и вечна благодарност на Жечка Георгиева, че ги е превела с цялата смехотворност на българския език.
