Всички философи до стената… ще им се смеем. Но не с лошаво, не така – ще си разказваме вицове, кой от кой по-философски 🙂
По-сериозному – не че е особено нужно, “Платон и птицечовката влизат в бара…” на Томас Каткарт и Даниъл Клайн си е безценна чудесийка отвсякъде, макар че, трябва да си призная, едва ли ще остане толкова много в главата ми от нея – освен няколко добри вица, но без философския им бекграунд навярно.
Книгата е точно това, което обещава – кратък курс по философия, онагледен с куп вицове, зад които, шашкащо или не, наистина стоят различни течения в мисълта през вековете. Част от вицовете са си брадясали, но точно там изненадата сякаш е по-голяма – зад привична и тривиална история хоп, изскача обяснение, от което зяпваш двойно и тройно.
Разбира се, не всички вицове са изцяло повлияни от вековете, аз се посмях най-вече на по-новите екземпляри, създадени от естествения присмех, който всеки разумен човек има към разпространените навсякъде секти, позитивни учения, псевдоизточни шарлатанщини, скрити зад мантри за по-балансиран живот измишльотини и прочие. Ето един добър пример:
Колко привърженици на Ню Ейдж са нужни за смяната на една крушка?
Николко, защото току-що създадоха група за взаимопомощ “Как да се справим с вътрешния мрак”.
Всъщност мислех да ви препиша още доста вицове и яките им обяснения, но преди почивката вече нямам желание за почти нищо, а и като нямам книгата на файл, е доста по-сложно.
Сумирам – “Платон и птицечовката влизат в бара…” е малко сериозно-смешно бижу и го препоръчвам на всеки, който заедно с удоволствието от четенето иска да си размърда малко и мозъка. Дано през почивката вместя и следващата книга на тези сладури – “Хайдегер и хипопотамът пристъпват през Перлените порти”.
От книгите, които подлежат на редовно препрочитане за смазка на мисленето…
Още ревюта за книгата в “Размишльотини” и “Epistemoblogia”, имам чувството, че и Ламот писа нещо по темата, но не можах да изнамеря.
От същия жанр
