“Плът и кръв” на Майкъл Кънингам

    През повечето си време не разбираме нищо от живота и прищявките му. Движим се в някаква си линия, която смятаме за правилна, докато не се появява нещо, което изкарва живота ни от пътя му. Живеем в мъничкият си, затворен и приветлив свят. Такъв, какъвто сам сме си го изградили. Но там навън, където чудовищата протягат нокти, когато падне нощта и улиците са мръсни и опасни, е единственото ни спасение. Единственотоспасение на праведните ни души. Не сме тези, които искаме да бъдем. Но се примиряваме с тези, които сме. Защото така сме научени.

     Дълго се замислях защо тази толкова приветлива и човешка книга се казва така, но когато затворих последната страница, осъзнах. „Плът и кръв” е историята на едно семейство през цял един век. Четири поколения минават пред очите ни и си отиват. Все още не мога да повярвам, че се чувствах толкова съсипана в края на книгата, толкова много се привързах към всеки един от тях, че имах чувството, че са ето тук, точно до мен и мога да ги пипна. Всеки един от тях, със собствените му цели, красота и странности.

       Майкъл Кънингам не е скрил нищо от историята. Не я е направил приятна или поносима. Не я е вкарал в релсите на позволеното, напротив – тя е грешна, волева, настояща. Изпълнена с причудливи характери и милиони типове любов. Мъжката любов на сина към друг мъж, тази сладка, но неповторима и безкористна обич. Майчината любов на най-малката дъщеря, която години подред умира и се мъчи да не се дави в любовта си към малкият си чернокож син, който никой не приема. Голямата и непоносима любов на италианката и гърка, които са толкова различни, че никога не бих осъзнала какво ги е свързало освен приличието.

       Те са грешници в живота си, всеки един от тях е преминал границите на собствения си живот. Те искат да бъдат различни от родителите си, различни от типа студени хора, които са ги създали, но живота ги подхвърля в непоносимата си жестокост и ги принуждава да намират това, което търсят в дрогата, изневерите или спокойствието на смъртта.

     Това, което книгата може да предложи, няма да ви отврати с грозотата на развратността, а ще ви срещне с един нов свят на еротика, точно тази забравена голяма дума, която събира в себе си причудливата топла любов, която никога не си очаквал и красотата на неизпитаното удоволствие, което търсиш. Ще ви завладее по-силно, отколкото грозотата на простите думи би ви завладяла, ще ви напомни, че няма идеални хора. И нещото, в което аз най-силно вярвам – никой не трябва да бъде съден заради това, което е.

    Някои от тях са избрали какви да бъдат, други са станали това, което са, напук на очакванията към тях. Трети са се примирили с това, което трябва да бъдат. Но в годините си на израстване, всички те се връщат към дома си, към дълга и приличието да уважават изборите на всеки член на семейството си.

    Рядко попадам на книга, която да ми хареса толкова много. В началото нищо не разбирах от нея, историята на едно семейство, което се опитва да достигне американската мечта, но на цената на какво? Не бих я препоръчала на хората, които имат резерви към половите ориентации на живот, страниците са пълни с този типове любов и ако не сте от хората, които не могат да я приемат, не си правете труда. Аз самата подкрепям различните сексуалности, затова и нищо не може да ме спре или отчужди.