Определено не съм от дългогодишните фенове на Лий Чайлд, доста късно започнах да чета – разпокъсано – поредицата му за Джак Ричър, но за кратко време разбрах защо е толкова обичан по целия свят, пък още по-хубавото е, че имам още цял куп негови за четене. Затова и влизането на Андрю, неговият брат, в заверата, не ме притесни, та макар и първата им обща – „Стражът“, да не ме впечатли като повечето му самостоятелни – например „Покушението“, „Утре ме няма“, „Едно на милион“ и други.
Втората, „По-добре мъртви“, ми се стори обаче по-добра – най-малкото защото имаше достатъчно атрактивни лоши с диаболични планове (и един бодигард от типа, който Индиана Джоунс би застрелял, но Ричър предпочита джентълменски да ступа неколкократно), които да бъдат съсипани от супергероя на двамата Чайлд. За пореден път Ричър се забърква в голяма беля заради жена, но този път тя е далеч от беззащитна, даже обратното – срещата им е при устроена от нея засада на двамина главорези, за което е добре обучена. Но дори и тази подготвена за битки със злото жена има нужда от помощ, за да се изправи срещу мистериозен престъпник, който се укрива изключително добре и се появява на бял свят само за да разгледа лично труповете на враговете си. Което отвежда към точка първа от плана, който ще ги отведе далеч – до неясен, но страховит заговор, който е готвен дълго и грижливо. А на Ричър този път дори му бе позволено да бъде на погрешен път за достатъчно дълго време, че дори и да бъде надвит и вербуван да помага на лошите…
„По-добре мъртви“ ме улучи в много добър момент, след тежка седмица и с намерение да продължа да натискам, но в един момент просто се спрях и оставих на двамата Чайлд да ме забавляват – което се оказа и много добро решение, с характерните и наложени къси изречения действието лети, тупаници се раздават на килограм, а неочакваната развръзка бе много добре конструирана. Може пък да се получи нещо от този дует, мисля си.
Oт същите автори
От същия жанр
