Дори малко дете знае някои основни неща, ако не му е мека главата. Казваш „моля“, казваш „благодаря“, не си развяваш пишлето на публични места, не дъвчеш с отворена уста и не говориш с мъртви хора, които стоят до живи хора, на които току-що са започнали да липсват.
След „Били Съмърс“ реших да наваксам с още един кратък роман на Стивън Кинг, а именно „По-късно“, семейна драма с леки хорър елементи за момче, което вижда и разговаря с мъртвите, способност, която го вкарва в сериозни проблеми и с този, и с отвъдния свят.
Джейми е наглед нормално хлапе, но майка му е определено наясно, че това не е така – в което се убеждава окончателно, когато той разговаря с тъкмо починалата съпруга на съседа им и разкрива на какво необичайно място тя е скрила своите скъпоценности. Тайната на двамата обаче не е опазена, за нея разбира и Лиз, партньорката на майка му и както скоро ще разберем, корумпирана полицайка, която върши мръсна работа за наркопласьори. Това в крайна сметка води до раздяла между двете, но и задава траекторията на бъдещите предизвикателства за момчето.
По обичайния си отработен маниер Кинг с лекота ни вписва в живота на Джейми и майка му, която работи като литературна агентка, но е затрупана от финансови проблеми, за които няма особена вина. Спасението от тях тя вижда в един от авторите си, а именно синът ѝ ще е насреща да помогне, когато ненавременната смърт на писателя прекъсва работата по последната му и най-важна книга. Но дарбата на Джейми се оказва особено ценна, когато Лиз се завръща в живота му, за да го използва да измъкне от тъкмо умрял сериен бомбаджия информация за последната бомба, която е заложил, и която заплашва животите на много хора. И точно тук започва същинското действие, защото именно този мъртвец не изчезва след няколко дни, както всички останали, а напротив, започва да преследва момчето и става все по-силен и застрашителен.
Никой мъртвец не ме бе проследявал до дома ми като шибано бездомно куче.
Както и в „Сияние“, и тук има един по-възрастен герой, който да помогне на момчето да се ориентира какво се случва, а включването на ритуала Чюд като пряка препратка към „То“ само ми припомни колко по-епични и мащабни бяха някои от ранните творби на Краля. В „По-късно“ момчето го очаква както битка с това отвъдно зло, така и със съвсем земното зло в лицето на съвсем пропадналата Лиз, която го отвлича, за да го използва за вече открито престъпните си цели. Като цяло за мен това е още един много четим и приятен, но напълно забравим роман на Кинг като „Извисяване“, „Огън“ и други.
