Жанр: Роман

Издателство:

Автор: Нилс Фредерик Дал

Година на изданието: 2006

Страници: 192

Време за четене: 2 минути

    Десислава Стоянова отново гостува в Книголандия, след като преди време представи летливата “Всекидневно пиене” на Кингсли Еймис. Този път темата е една много по-различна книга, която май е успяла да се настани в душата й…

    В “По пътя към един приятел” на Нилс Фредерик Дал мъж разказва историята на момче на име Вилгот. То броди из ледените улици на Осло в търсене на малко топлина и внимание. Детската му наивност те кара да се усмихваш, болката му пълни очите ти със сълзи.

   През цялото време неистово желаеш да се спуснеш през страниците и да прегърнеш това дете. Искаш да му кажеш, че не е само, че някой го обича и разбира. Искаш да го спреш и да изкрещиш: „Прибери се у дома, Вилгот! Просто се прибери, моля те!”

  Той обаче няма как да те чуе. Всичко е сякаш неизбежно и все пак се надяваш, че ще успее да се измъкне… Какво може да намери едно момченце в търсене на приятелство и нежност? Отговорите са много и повечето от тях толкова плашещи, че не искаме да мислим за тях, а трябва!

   Докато върви към един приятел, момчето натрупва емоции, които скрива много дълбоко в детската си душа. Той ще ги таи в себе си като огромен слон, скрит в плевнята. Голямата тайна го обрича на самота. Скритите емоции го изолират. Истината може да е неудобна за обществото. Може да му пречи повече дори от огромен слон, в средата на Осло, но той трябва да я освободи и да освободи себе си от нея.

   Дочетох книгата в самолет, който летеше за Брюксел. Пристигнах разплакана на летището. Не ми пукаше, не ме притесняваше. Да ме гледат, колкото си искат, подсмърчаща, с размазан по бузите грим. Историята на Вилгот е от тези, които могат да разчувстват дори цинични егоисти като мен. Никой не ме попита дали съм добре, всички се правеха, че не забелязват. Както никой не попита Вилгот.

  Питайте, по дяволите!