Чета на Pocketbook от юни 2010 г., когато и написах първата статия за модела 301, който ми бе даден за тест и душа не ми даде да го върна след досега с него. Той погина безславно две години по-късно на един италиански плаж, неприятно следствие от това, че бе с непромокаемия, а не със защитния си калъф. Скоро си взех следващия базов модел – 611, който използвах около година и подарих, а аз си осигурих почти същия модел, 613, с който съм и до ден-днешен, солидна машинка, на която чета по десетина книги месечно основно по време на пътуването ми в градския транспорт.
Преди няколко седмици ми предложиха да направя тест на новия модел на фирмата – Pocketbook Ultra, – който на теория изглежда страхотен, вижте тук информация за техническите му характеристики. Стана ми интересно покрай наличието на подсветка – много пъти съм се кьоравил в мрачновати като подземията на замъка на Дракула автобуси, та тази функция живо ме интересува. За съжаление към джаджата нямаше защитен калъф, затова не рискувах да я мъкна с мен и я използвах изключително у дома.
Подсветката си я бива наистина – може би само това, че хаби прилично батерията трябва да се отбележи. Има си степени на яркост, чете се чудесно в тъмното и не напряга очите. Предполагам, че тази функция ще бъде вече обичайна в следващите модели, но засега е бонусът, който трябва да бъде отбелязан. Двата бутона за прелистване отстрани, които ми изглеждаха като добро решение (мисля, че имитират директно Kindle, няма лошо), се оказаха неособено функционални, трудни за натискане са и така и не намерих удобно положение на ръката, при което да са удобни. Може би при повече четене ще се „разработят“, но нямах времето да проверя това. Базовите четири бутона за управление в долната част са преливащи един в друг, чак след няколко дни ползване видях/усетих, че имат малки маркери с различна форма, та все пак могат да се отличават тактилно.
Тъчскрийнът е доста добър, времето за реакция е бързичко, лесно се правят бележки, сменят се книги и се прелиства – определено стъпка нагоре спрямо Basic. От друга страна, от личен опит знам колко са крехки тия екрани и бях пределно внимателен, не знам наистина какъв натиск е безопасен, примерно на телефона ми си позволявам доста по-фриволно отношение, та си имайте едно наум. Камерата я пробвах за кратко, на е-ink екран ми се струва безпредметна, отнема доста време да се фокусира и да изплуват контурите на обекта (във видеото по-долу има повече за снимането). Ultra чете добре чист txt, epub и fb2, с pdf обаче си има проблеми, особено ако са големи – това и в другите модели на марката е налице, не е изненада.
Не тествах връзката с интернет, у нас е малко сложно с тая тема, пък и лично аз смятам, че четците си имат ясна функция и сърфирането не е сред тях, освен да си купите някоя книга, разбира се.
В заключение – ако ви интересува главно четенето, все още наличният Pocketbook Basic 2 ще ви свърши чудесна работа на двойно по-ниска цена. Ако искате глезотийки, има варианти, сред които Pocketbook Ultra печели с подсветката си.
Повече за модела може да видите в това видео:
