Време е за нещо мащабно. Смесваме преградата от “Всичко живо е трева” с извънземната обособеност от “Томичукалата” и получаваме “Под купола”. Но Кралят е постигнал привидно невъзможното – завладяващо и достоверно описание на полудяването и избухването на едно градче, затворено само в себе си със своите страсти, дрязги, амбиции и страхове.
Честърс Мил е най-обикновено населено място с малко над 1000 души население и местен дерибей-наркопроизводител, благовидно прикрит зад публичната власт на държавен пост. След попадането на градчето под Купола – мистериозна, прозрачна и определено непробиваема за човешките възможности преграда – Големия Джим Рени може да осъществи безнаказано най-налудничавите си мечти за пълна власт и контрол над живота и смъртта на хората. Основно над последното.
Една седмица. Едва толкова време е нужно на спокойното градче да се превърне в кипящ вулкан, който да избухне с чутовна сила. Едва седем дни под Купола и от човешкото не остава и следа, законът е заличен, а в името на бог се извършват най-чудовищните престъпления. Нищо ново под слънцето, а Кинг е безпощаден в реалистичното описание на събитията, той бърка с брутално умение в мозъците и душите на хората, вадейки наяве най-мрачните им дълбини.
Големият Джим Рени заслужава по-подробно описание. Огромен дебелак на ръба на инфаркта, зъл демиург зад една от най-големите фабрики за амфетамини в САЩ и един от лидерите в общинския съвет на Честърс Мил. Набожен и силно вярващ в правото да прави каквото си ще, той пере парите си чрез най-голямото фундаменталистко-християнско радио в областта, на фона на чийто песнопения градчето потъва към ада. Прикрито чудовище, Рени е перфектният манипулатор, който се огражда с полицейска армия от младежи с бушуващ тестостерон, готови на всичко по негова заповед. Синът му – Младши – е от същото тесто, комбинирано с неоткрит мозъчен тумор, който го тика към кървави престъпления и градираща лудост ала Джак от “Сиянието”.
Срещу силите на злото са едва няколко души, обединени в крехък съюз – Дейл Барбара, готвач в местно заведение, носещ в себе си кошмарни спомени от военната си служба в Ирак; Джулия Шамуей, собственичка на местния вестник, отявлен противник на Големия Джим; местният лекар Ръсти и неизбежните няколко дечурлига, на които Кинг обича да възлага мисията да спасяват света. Към тази групичка се присъединяват и други, които в началото плахо, а после все по-смело се опитват да се противопоставят на бруталната диктатура, която надвисва над градчето. Но усилията им са видимо обречени, защото масата иска само едно – силен водач и е готова да го припознае в близкия и набожноговорещ Рени, а не да се вслушва в гласа на външния свят, който се опитва да разбере какво, по дяволите, става зад непробиваемия купол. Уж всичко се вижда, но истината остава скрита до последния момент.
А в близост до градчето опиянен наркоман се готви да докара ада на земята в името божие… И по-лошо. Успява.
“Под купола” поне за мен е триумфалното завръщане на оня Кинг, когото обожавам – от “То”, “Гробище за домашни любимци”, “Томичукалата” и т.н., далеч от странни неща като “Дума Ки”. Чудовищен от първите страници, когато младо момиче умира от ръцете на сина на Големия Джим, та чак до последните, когато Апокалипсисът е настанал и смъртта вилнее необезпокоявана под Купола. Колегата Бранимир в “The Dark Corner” (вж. ревюта за том 1 и том 2) е разкритикувал дължината на книгата, както и според него тя има слаб финал – е, аз мисля точно обратното. Кинг според мен е създал изключително мащабен и логичен край, в който труповете валят от небето, а всеки получава заслуженото си… е, и купища от “добрите” измират, та не съвсем. Реализмът и драмата на края са убийствени, просто убийствени, единственото неприятно беше малко лигавия начин, по който се спасиха, но няма как – Кинг обича да прави вътрешни връзки между преживяното в детството и живота като възрастни.
Преводът е ок, сред тримата(!?) преводачи е и Адриан Лазаровски (който преведе изкъртващата “Z-та световна война” на Макс Брукс). Разминаванията от разтроения превод са малко, а набиваща се на очи е само всеизвестната бейзболна топкобухалка. По принцип съм изключителен противник на такива практики, но в случая се е получило.
