Жанр: История, Пътешествия

Издателство:

Автор: Норман Дейвис

Оригинално заглавие: Beneath Another Sky: A Global Journey into History, 2017.

Преводач: Христо Димитров

Корица: Деница Трифонова, твърда.

Година на изданието: декември 2019 г.

Страници: 832

Рейтинг :

Време за четене: 8 минути

 Човешката история е не просто разказ за непрекъсната промяна, но и за постоянно развитие.

Поръчай с безплатна доставка.
Поръчай с безплатна доставка.

  Преди дванайсет-тринайсет години една книга ме бе обсебила. „Европа. История“ на Норман Дейвис грееше в яркожълтата си корица от рафтовете на книжарниците. Аз учех история в СУ и нямаше как тази над 1300-странична тухла да не ме изкушава. Тогава имах щастието да я получа като подарък за рождения ми ден, а в следните години някъде към нея се присъединиха и  неговите „Европа във война 1939-1945“ и „Европа – Изток и Запад“, една изчерпателна картина на историята на Стария континент. Защото от всички съвременни историци именно Дейвис изпъква като най-задълбочен неин познавач.

 38470101 Затова и когато реших да търся мащабна историческа книга за моята селекция, която да надгради „Кратка история на Европа“ на Саймън Дженкинс, се насочих точно към Дейвис. От известно време следях „Под различни небеса“, която бе мащабното напускане на добре познатата територия за Дейвис и впускането му в глобалната история. Разбира се, че над 800-странична книга за пътешествия и история на света си е риск в наши дни, но без този риск книгоиздаването е само досадна механична работа, в която залагаш на сигурни ръце. А аз исках нещо голямо и нещо истинско. И го постигнахме – с помощта на прекрасния универсален преводач Христо Димитров, с когото през годините сме правили книги на какви ли не тематики. Но това предизвикателство си го биваше, нали, адаш 🙂

   „Под различни небеса“ е възхвала на пътуването като най-висшето човешко действие. В своя пространен предговор Дейвис говори подробно за пътешествениците в историята, за ролята им в опознаването на разделените и толкова самобитни части на света, за смелостта им да идат там, където никой не е бил, понякога за фантазията, която твърде щедро използват, но и за разширяването на човешките хоризонти, което утъпква пътя към следващите поколения, които поемат по тези следи. И сам залага за себе си жалоните, които иска да постигне, земите, които иска да посети, и в крайна сметка целта, която е нищо по-малко от един мащабен поглед към човешките миграции, към различните култури и влиянието, което си оказват една на друга, към мирната търговия и жестоките завоевания, които винаги се движат ръка за ръка. Хората наистина най-добре умеем да пътуваме, да търгуваме и да воюваме – и всичко е следствие на постоянната страст за промяна, която никоя власт, политическа или религиозна, не е можела да потуши.

 36433517  Къде отвежда Дейвис? От една страна, тръгва от Корнуол, където митични крале сменят имената си, както им скимне, докато историята прилича повече на легендата за крал Артур, а не за ясна хронологична последователност от събития. После отива в Баку, където е струпана твърде много история, която още трови настоящето. Оттам към Персийския залив, където за броени десетилетия всичко се промени из основи, но и промяната изглежда като единственото сигурно нещо за бъдещето. Следва Делхи и една древна цивилизация, която все още се държи здраво за своите традиции. Наблизо са Малайзия и Сингапур, две различни концепции за цивилизация, които показват приспособимостта на хората към всичко.

   В една навременна интерлюдия Дейвис пространно описва промяната на концепцията на Ориенс/Ориента и как границите на света и на човешкото разбиране се променят непрестанно. Еволюират с Пътищата на коприната, с Великите географски открития, с жестоките колониални завоевания и в крайна сметка със самоубийствените за Европа два конфликта със световни измерения.

   Следват най-далечните за нас земи. Мавриций с неизбежното додо, Тасмания, която е Австралията на Австралия, както хитроумно е превел Димитров, Нова Зеландия с цялата си пъстрота. Таити завършва това своеобразно пътешествие из най-екзотичните за нас земи, преди пътят на Дейвис да го отведе към по-познати от романи и филми територии. Там той се спира в съграждането на Тексас като независима република между Мексико и САЩ, а хвърля и мост към холандските корени на Ню Йорк и по-късното му поангличанчване. Следва полет към по-близки нам земи – Мадейра, където Наполеон отказва една бутилка вино, която по-късно Чърчил изпива на екс, една от онези полулегендарни истории, на които ти се иска да повярваш. И пътят завършва на едно познато ми до болка място – на Франкфуртското летище, за чиято история и значение знаех твъде малко.

 29430112  На всяко място, където отива, Дейвис прави панорамна снимка на настоящето, което често е противоречиво и никога лесно обяснимо. След което спуска нещо като сонда в миналото и със своята смайваща ерудиция привлича знания от различни епохи, култури и събития, за да опише как тази конкретна част от света се вписва в глобалната история на миналото, каква роля е играла тогава и сега – и каква би имала в близкото бъдеще. Дейвис изследва основно как колониалните завоевания на европейските народи са променили света, но и как всичко, което са правели навън, е опитвано първо на Стария континент с променлив успех. Той ясно защитава тезата, че не може на Европа да се гледа като монолитно цяло, като на общ източник на колониални амбиции към света, и се спира както на любимата си Полша, така и на другите държави от източната част на континента, които не са участвали в подялбата на света, а са били част от плячката дори и в най-скорошни времена.

  „Под различни небеса“ не може да бъде изчерпателна книга за световна история поради простия факт, че всяко кътче на света има своя дял в нея и всички тези истории не могат да бъдат събрани дори в цяла огромна библиотека, камо ли в една-единствена книга. Но книгата е свидетелство как един голям ум може да разшири още повече своите знания, като пътем демонстрира виртуозна ерудиция и смайващо умение да синтезира сложни и често противоречиви събития.

   Не мога и не искам да скрия гордостта си, че издадохме тази книга – благодарение на къртовския труд на Христо Димитров, на умната редакция на Катя Найденова и в крайна сметка на достойната корица на Деница Трифонова. Аз имах привилегията да насочвам този процес. И да сравнявам как преди толкова много години гледах жадно онази книга за Европа на Дейвис – а сега до нея мога да сложа друга, която ѝ е достоен компаньон.