В крайна сметка идеята просто да подарявам книги на хора, които биха искали да ги притежават, претърпя неочаквано фиаско – интересът бе твърде нисък, за над година едва броени книги намериха новите си притежатели, а при мен се трупат с бясна сила нови и нови заглавия, които изчитам и после трябва да дяна някъде.

   Затова прекратявам подаряването на отделни книги, а пренасочвам изцяло книгопотока към новосъздадената библиотека на видинската гимназия ПМГ “Екзарх Антим I” и училището в едно крайвидинско село, където преподава баща ми. Вероятно някакви книги ще отиват и към градската библиотека у дома, но там ми направи чудесно впечатление наличието на куп нови и страхотни книги, за което имат моето уважение.