Оригинално заглавие: Soumission, 2015.

Преводач: Александра Велева

Корица: Кирил Златков, мека.

Година на изданието: август 2015 г.

Страници: 300

Рейтинг :

Време за четене: 13 минути

Вероятно е невъзможно за хора, живели и преуспели в даден обществен строй, да си представят гледната точка на онези, които, неочакващи и нкога неочаквали нищо от този строй, замислят без особен уплах унищожаването му.

  „Подчинение“ е евангелие, което ще бъде четено само от дяволи – и всеки не само ще дири, но и ще намира оправдание за собствените си вярвания сред страниците. Майсторството на Мишел Уелбек му позволява да бъде отстранен от книгата си, да не заема позиция и да позволи на различните гледни точки в романа да имат поне на пръв поглед сходна интелектуална и морална тежест – липсва истинска скандалност и провокативност в тази книга, тя е привнесенена на маркетингова основа и заради злощастното съвпадение с атентата в Париж в началото на годината.

  25293873  Първата ми среща с този автор, когото често ми препоръчват като завършен циник и мизантроп, ме остави със смесени чувства – и съзнавам, че това е, защото очаквах той да защитава „моята“ гледна точка, но не го прави. Самият Уелбек в едно интервю споделя, че този роман е провокиран и от лична негова трансформация, при която, цитирам: „моят атеизъм не се справи добре с поредицата смъртни случаи, които преживях“. И сега, дни по-късно, защото нарочно реших да не пиша веднага за книгата, а да я оставя да отлежи малко в главата ми, се опитвам да го разбера и през тая призма. От друга страна, един атеистично-хуманистичен манифест би ми се понравил, особено съчетан в роман с пред- и постапокалиптичната реалност на Франция, подчинила се на исляма, но не би имал каквато и да е тежест в неатеистично-хуманистичните среди, които, да си признаем, са и ще бъдат (навярно?) винаги в мнозинство и ще определят курса на едно общество.

Това, че политическата история можеше да играе някаква роля в собствения ми живот, продължаваше да ме смущава и леко да ме отвращава.

  25411832 „Подчинение“ ми напомни силно на две книги – разбира се, на „Стоунър на Джон Уилямс, където разликата е, че героят отказва да участва в политическата история и заради факта, че живее далеч от създаването ѝ, това му е позволено; и неиздаваната у нас „Consumed“ на Дейвид  Кронънбърг, където френският интелектуализъм е задълбочен до още по-сериозни извращения, сред които канибализъм. Но ще направя още една връзка, която ми се натрапи, защото точно след Уелбек подхванах Ерик-Еманюел Шмит и неговата „Папагалите от площад Арецо“ – съзнавам, че аудиториите на двете книги рядко ще се засичат, затова и този паралел едва ли ще бъде акцентиран. Там действието се развива в Белгия и е изцяло сексуално-центрирано, една пространна карикатура на общество, съсредоточило усещанията в половите си органи и подчинило живота си изцяло на тях. Шмит прави лека, разчупена и разнолика сатира на същото общество със същите проблеми, на което Уелбек рисува тромава, мрачна, отчайваща гротеска. И двете точки са валидни, и двете точки са верни и съществуват. Докато не дойде някой монотеист, защитаващ „семейните ценности“, и под тази защита не наложи патриархалния си лицемерен морал.

  Нека направим кратък преглед на хората, които ще открият потвърждение на гледните си точки в „Подчинение“:

– тези, които смятат интелектуалците за словоблудстващи търтеи без принос за обществото и в постоянна готовност на комформизъм/колаборационизъм;

– тези, според които политическата класа е корумпирана/изчерпана/пресметлива и отдавна няма никакъв досег с народа и избирателите;

– тези, които смятат, че живеем в бездуховни времена, които ще тласнат света в обятията на антихриста;

– тези, които се позовават на традиционните ценности от свещените книги и които трябва силом да бъдат въведени отново, за да се „спаси света“;

– и прочие, доста такива могат да се изпишат.

  25080391 „Подчинение“ не е учебник по геополитика на настоящето и близкото бъдно, но тук таме се прокрадват и такива пасажи, макар да са размити в пространното и напоително интелектуалничене на безинтересния главен герой, чрез който Уелбек е решил да представи идеите си. Няма да тръгна да обяснявам какво е искал да каже авторът, нито съм чел (за съжаление) други негови книги, за да правя смислени обобщения – виждам и приемам, че чрез вътрешния монолог на един университетски професор той показва колко непосилно импотентно може да е едно битие без цели и желание за развитие. Франсоа има фиксация върху Жорис-Карл Юисманс (неговата книга „Наопаки“ е издадена у нас от „Персей“) и разчепкването на този автор доминира в книгата прекомерно – и откровено казано, досадно. Героят на Уелбек е съвършеният наблюдател – пасивен, страхлив, податлив на влияния, той вижда какво се случва във Франция, но като една съвършена амеба отговаря на стимулите на околната среда само по два начина – доближава се или бяга, но при всички случаи за кратко, защото следващо дразнение пак променя посоката му. Уелбек му отнема постепенно всички опори в живота – преподаването, любовната връзка, личното уважение, и го оголва до една машина от месо, която се храни и се сношава – при това по сходен начин: платено, бързо, безинтересно. Франсоа е карикатура на интелектуалец и няма как да му симпатизирам – той е безцелен, безхарактерен и изумително безинтересен във всяко едно отношение – някои може да видят това като ефект следствие на атеизма му, но това няма отношение, към края на текста ще се спра на тази тема. Героят си е чисто и просто безгръбначен, развил ума си, увивайки се около избрана тема (Юисманс) и неспособен да бъде самостоен в никое друго отношение. И ако това е простимо може би на един човек, става проблем, когато е масово явление в някоя обществена прослойка, особено тази, призвана да насочва обществото с ума си. Но математиката е по-силна от въображението – и неуморната дейност на безброй пениси, оплождащи безброй утроби, се оказва доминираща над тихото щракане на мозъците, надмогнали размножителните инстинкти от милионите години еволюция. Или както простично го казва Уелбек:

Атеистичният хуманизъм, върху който почива светското понятие за „живеене заедно“, е следователно обречен на краткотрайност, процентът на монотеистичното население неизбежно ще се увеличава много бързо, като това се отнася особено за мюсюлманското население – независимо дори от имиграцията, която е подсили още повече този феномен.

  25482696 Но къде е ислямът в цялата история, къде са политиката, скандалът, ОПАСНОСТТА?! Ами на заден план, където е много по-опасен. Оръжие в кадифена ръкавица – Уелбек прави обоснована прогноза въз основа на социално-демографските трендове, че политическата система на Франция (и като цяло на западните демократични общества) може да изтика на власт умерен ислямски политик с необходимия чар и дар слово, който да акцентира на традиционни ценности и да привлече на своя страна гласоподаватели от други вероизповедания. И това не е катастрофа – в „Подчинение“ държавата не рухва, поне не във времевия обхват, който романът покрива. Просто отстъпва – училищата и университетите се ислямизират, щедро спонсорирани от нефтените олигархии, жените се оказват (със задоволство?) отново на заден план, смъкнали от плещите си нуждата да са по-добри от мъжете и да се борят всеки миг от живота си, а силният пол открива удобството да си част от патриархално общество, в което финансовата стабилност ти гарантира не само сексуално разнообразие, но и по-важното: емоционални отдушници в лицето на жени, които не са съперници, а са любящи, грижовни и отдадени на това да се грижат за своите съпрузи. Без да слагам оценка на тези идеи, отчитам как умело Уелбек ги въвежда, развива, натъманява към реалността и как те пасват като елементи на тетрис. Мъже без самочувствие, импотентни емоционално и сексуално -> мъже, които получават даром подчинени и добре възпитани съпруги. Край на фрустрацията, край на постоянната борба до и в брака и отчаянието, че партньорките са я по-успешни професионално, я изкарват повече, я не искат (не могат) да бъдат рамото, на което да се облегне слабия духом… психиатрични диагнози могат да се вадят от този текст с тонове и повечето ще да са валидни. Карикатурният образ на доволните професори, обзавеждащи се с малолетни покорни и грижовни съпруги, е смешен само на пръв поглед.

За тях (Мюсюлманското братство) най-важното са демографията и образованието; онази част от населението, която се отличава с най-висок коефициент на раждаемост и която успява да предаде ценностната си система, побеждава; за тях нещата са точно толкова прости, икономиката, та дори и геополитиката са само прах в очите: онзи, който контролира децата, контролира бъдещето, точка. Ето защо единственият капитален въпрос, единственият въпрос, по който очакват да получат пълно удовлетворение, е образованието на децата.

 25203640 Приключвам, защото посоките на нищене на този роман са безброй. „Подчинение“ ще бъде разчепквана от толкова много хора с толкова различни гледни точки, че няма да остане и педя необследвана територия в и около книгата. За мен лично този роман бе незадоволителен по няколко причини – показва невярващите като хора без цел и смисъл в живота; показва дори известна примамливост във завръщането на монотеистична религия като център на обществото; прекомерната обсебеност на главния герой с неговия Юисманс му придава плътност и завършеност, но затлачва действието и поставя на заден план по-интересните лично за мен политически и социални пласове на книгата. От друга страна, в този си вид книгата си има функция като критика на самоостракиралите се от масата интелектуална и политическа класа – техният пасивен комформизъм плавно преминава в активен колаборационизъм и няма как да не се направи аналогия с режима на Виши по време на Втората световна война.

   И да си кажа какво мисля: ислямът печели демографски, но в същността си е назадничава обществено-политическа система, чийто триумф – без значение насилствен или естествен, – би бил пагубен за последните векове Просвещение и развитие на науката и технологиите, довели до безпрецедентно качество на живот и до безпрецедентно нагли и заслепени крясъци колко лошо е това. Обратното – акцент на християнството, което лелеят толкова много умни и неумни хора, имали нещастието  от деца да са облъчени с него, ще има точно същите последици – да, няма да има бурки, но пак ще има отказ от куп приемани сега за даденост свободи и възможности. А кой как използва тези свободи и възможности – ето тук е проблемът. Атеизмът за едни е социално зло, за други нормален начин да игнорираш вековните брътвежи и да си строиш живота и да преследваш щастието във времена, когато това е достъпно за почти всички поне в тая част на света, където имаме късмета да сме родени. И все пак монотеистичните вярващи са повече – и ще са повече. По-лесно е с бог на твоя страна, дори наужким. Така битието си остава импотентно, но въобразено по-смислено. Точно както е осъзнал Уелбек, когато се е сблъскал със смъртта, а е нямал духовна патерица.

   Искрени поздравления към „Факел експрес“, преводачката Александра Велева (изключителни бележки) и художника Кирил Златков – свършена е професионална работа по романа във всяко едно отношение.

  Още гледни точки за книгата: „Култура“, „На по книга, две“, бързо ще се натрупат и други.

Вземи с безплатна доставка!
Вземи с безплатна доставка!