Бъдещето беше тук и беше пълна бъркотия.
Някак смесени чувства буди в мен Блейк Крауч – от една страна, много ми допадат откачените му сюжети, научната подплата, стремителното действие; от друга, някак безразличен оставам към героите, някак ми липсва литературна закваска на цялото нещо – такава, че да заживея в книгата. И „Променлива реалност“, и „Тъмна материя“ предложиха шеметни сюжетни лупинги, а това се отнася с пълна сила и за последната му издадена у нас – „Подобрен“.
Отиваме малко напред в бъдещето. Климатичните промени са се развихрили, големи градове като Ню Йорк и Маями са отчасти потопени, но най-страховитото се е случило на невидимия фронт – генетичен експеримент се проваля страховито, двеста милиона падат жертви на глада, а на глобално ниво настъпва крах и хаос. Това довежда до пълна забрана за бърничкането в ДНК, но веднъж отворена, кутията на Пандора не може да се затвори. В този прекрасен нов и напълно възможен съвсем близо до нас свят всичко е възможно, а някак си и май почти всичко си се случва. Веднъж създадено, генното редактиране е твърде голямо изкушение, за да бъде заличено.
Действието следи Логан Рамзи, един от тези, които бдят за нарушения на генетичните закони. Точно той обаче се оказва на прицела на хитър капан, който не е предвиден да му навреди, точно обратното – да го промени отвътре в същество на следващ еволюционен етап. И да го превърне в прицел на собствените му колеги. От миналото на Рамзи изплува сянката на починалата му майка, не по съвпадение отговорна именно за онзи провален експеримент, разтърсил и променил изцяло планетата. Той започва да се променя с бързи темпове, умът му гони висините на гениалността (изключвам забавния момент с това, че прочете за две седмици дванайсет книги, което било някакво невероятно постижение уж, но пък после четеше с лекота „Гьодел, Ешер, Бах“ на Дъглас Хофстатър, това трябва да му се признае), а в действието се намесва и отчуждената му сестра, която също преминава през подобна трансформация. Двамата се оказват не екип, а еволюиращи постоянно противници – и залогът е нищо по-малко от съдбата на човечеството.
Силата на романа е, че Крауч отвежда в неочаквана посока идеята за генетично подобрение – неговият герой в един момент почти четеше мисли, като разчиташе всички несъзнателни сигнали у околните, а хиперболизацията на това беше, че може дори да избегне куршум, като се задвижи преди дори пръстът да е тръгнал към спусъка. „Подобрен“ се върти около странна и някак стерилна семейна драма, в която се сблъскват силата на рационалния разум и мощта на емоциите. Крауч показва колко бързо генетичното редактиране може да излезе от контрол и да заплаши човечеството, но и с неочакван оптимизъм в края търси как то може да бъде приложено за добро – и въпросът е дали дори така то няма да е просто стъпка към следващ кошмар?
С две думи – много добре построен и пълен с екшън и откачени сблъсъци фантастичен трилър, който задава правилните въпроси, които навярно скоро ще бъдат твърде актуални.