Скандинавците са адски добри не просто в трилърите – те са добри воглаве с кървищата и мистериите да засягат същностни социални теми, които вълнуват обществата им, и да ги вивисекцират с герои, които са неразличими от хората в реалността. Това умение ги изпрати на върха на класациите, с това дръпнаха толкова много пред повечето американски автори с техните стерилни и твърде подобни една на друга обстановки – с важните изключения, разбира се. И ако тук мога лесно да се сипя за автори като Ю Несбьо, Стина Джаксън, Стиг Ларшон, Руслунд и Хелстрьом и други, то към тази компания с лекота се присъединява Торкил Дамхауг с „Подпалвачът“. Защото това не е история за огън и пиромания, макар че те са в сърцето на сюжета – това е история за имигранти, за техните брадясали традиции и как те се конфронтират с европейските разбирания за нормален живот, извоювани във векове битки с религиозните зилоти.
Карстен е хлапак, какъвто има сигурно в почти всяка младежка компания – малко по-свит, малко по-умен, малко по-сдържан или просто смотан, един от малкото, които не се водят с лекота по всяко идиотско хрумване. Той си има своите семейни драми, които са го накарали да поузрее малко по-рано, но това не пречи да изпитва силен интерес към своите съученички. Само дето редом с обичайните заподозрени той се оказва привлечен от Ясмин, мълчаливо момиче от мюсюлманско семейство. Тя също има интерес към него, дори може да се каже, че по-скоро инициативата е нейна, но не така е разтълкувано положението от нейните близки, които могат да са крайно брутални в защитата на своите варварски разбирания за „чест“. Карстен е в опасност и привлича вниманието на неонацистка групировка, която се организира тайно за отпор на имигрантите и тяхната агресия. Само дето тези хубавци не са с нищо по-добри от своите противници, че даже са и по-лоши. И между тези два огъня… Карстен изчезва.
Години по-късно сестра му не може да се примири с това положение и разбунва пак духовете. И събужда едно дремещо зло, което е осветявало в пламъци събитията около изчезването на момчето – един напълно счупен човек обича да пали и е въпрос на време да започне да взима и жертви на своята пагубна страст. И метафоричните пламъци на цивилизационното напрежение, и реалните на този откачен пироман, се борят за надмощие.
Сега… от една страна, имах грешни очаквания. Незнайно защо, мислех, че енигмата е кой е пироманът, а това става доста бързо ясно, защото Дамхауг често му дава думата и човек се ориентира. После мислех, че просто авторът ме подлъгва и е някой около него, просто грешно разчитам репликите му, това вече ми го врътна Несбьо в една от книгите си, където гениално водеше действието от гледна точка на различни лица, и водеше читателя за носа да си мисли, че са едни, а те се оказаха съвсем други. Но не беше така – наистина си е той. Всъщност истинската загадка е какво се случва с Карстен – и това е наистина въпрос, на който едва ли някой ще успее да даде правилен отговор, краят определено е като чук в главата.
„Подпалвачът“ е с една идея по-дълъг от необходимото, тромавее на места, но интересът, който буди, е безспорен. И само се надявам тук да вземем по-правилни решения и както да не ни се налага да се занимаваме с остарели с векове разбирания за морал и чест, в името на които лесно се пролива кръв, нито да се занимаваме с крайнодесни патриоти, които да ни „защитават“ от такива, причинявайки повече хаос и страдание. Ама надали. Чест прави на Торкил Дамхауг, че повдига толкова щекотливи въпроси, но и не позволява да се пусне по пързалката на лесните – и грешни – отговори.
От същия автор
От същия жанр
