Ех, Света гора (Holy wood)! Място на мечти наяве и впримчващи съновидения! Там, където 15-метрова жена се изкачва по огромна кула, а в ръцете й безсилно се е отпуснал Библиотекарят, а около тях пикират двама магьосници на метла. Където кучето Пляси с отрицателен интелект непрестанно тича насам-натам да спасява кой ли не от какво ли не, а дълбокомисленият пес Гаспод умело дирижира неговите страстни пориви. И най-важното – където се снима най-великият филм на всички времена – “Издухани”! – в който една любов се развива на фона на пламтящия в гражданска война Анкх-Морпорк. Пламтящ и в смисъл на горящ, но само негов макет, макар че е ясно, че далеч по-евтино е да се запали истинския, но нейсе. Диблър Сам Си Прерязвам Гърлото е надушил златна жила и няма да я пусне доброволно…
Това не е магия, естествено, всичко опира до техниката и използване на множество малки рисуващи духчета, чиито рисунки се завъртат бързо и зрителите виждат движещи се образи. Идеята за 25-я кадър си е тук и нищо не пречи да се приложи генерално – щом зрителите няма да го видят, нека седи поне няколко минути да внушава къде в града са най-вкусните гозби…
Известността заради самата известност едва прохожда, а един златен рицар с меч в ръка трябва да опази острова от чудати същества, хранещи се с магията на екрана… е, да, имаме си и двама главни герои – тарикатът не-съвсем магьосник Виктор и мрачничката Джинджър, които ще изпаднат в цял куп беди преди да спасят света…
Пратчет наистина е създал една от най-яките пародии на филмовия свят, която, ако бъде филмирана добре, ще надмине всякакви безмозъчни простотии, с които ни заливат в последно време. “Подвижни образи” е задължително четиво за всеки киноман!
Други ревюта при Ламот и “Първи впечатления от последно прочетеното”.
Ето и няколко откъса, които ме свалиха на земята от смях:
Сред непосветените се разпространяват какви ли не недомислици за магията. Хората дърдорят за мистична хармония, за космическо равновесие, за еднорози. В сравнение с истинската магия тези детинщини са като марионетка пред Кралския шекспиров театър.
Истинската магия е ръка, докоснала бутона на моторен трион, искра, паднала в буре с барут, въртоп в измеренията, запратил ви право в сърцето на звезда, пламтящ меч, който изгаря и дръжката си. По-добре да жонглираш със запалени факли в яма с мазут, вместо да си играеш с магията. По-добре да легнеш на пътя на хиляда слона.
Поне така твърдят магьосниците и може би затова изкопчват толкова умопомрачителни надници за заниманията си с тази проклетия.— Какви студенти, бе? – изръмжа Архиканцлерът.
— Не се ли сещате, господине? Онези по-кльощавите и бледите? Нали сме в университет? Те са задължителна част от пейзажа като плъховете.Джинджър стисна ръката на Виктор.
— Ей там неколцина стари дебелаци с фалшиви бради ти махат — излезе гласът й през стиснатите зъби и замръзналата усмивка.
— Да, според мен са магьосници.
Виктор също им се ухили.
— Единият подскача на инвалидната си количка и крещи „Ей-хей“ и „Юху-у-у“.
— Това е най-възрастният жив магьосник в целия свят.Столът беше толкова претоварен, че някой от магьосниците изпадаше начесто и тичаше с вопли, докато пак се вкопчи в инвалидната количка.
Който и да управляваше, не беше голям майстор, затова столът криволичеше бясно по пътя, накрая изхвърча и се заби в стената на хамбара.
Единият селянин побутна другия.
— Туй съм го гледал по филмите. Всеки път същото. Нахълтват в хамбара и изфучават от другата страна, а покрай тях пърхат квачки.
Вторият селянин се облегна замислено на мотиката си.
— Туй си струва да се види.
— Право думаш.
— Щото вътре, момчето ми, има само двайсетина тона зеле.
Столът изскочи с трясък сред облак от квачки и се устреми бясно към пътя. Селяните се спогледаха.
— Брей, да го таковам…
