Около ми се вихри купон на няколкостотин руски младежи, като единственият липсващ елемент е алкохолът – не им е позволен по обективни причини. Поради това трябва да го вкарваме тайно за нас си, но нейсе.
Та, така и така в следващите дни ще имам възможността да прекарам доста време с някои от младите поети и писатели у нас, ще се възползвам да ви представя една от тях, която ми направи чудесно впечатление.
Това е 16-годишното бургазлийче Анамария Коева, която вече е издала стихосбирка с хайку и кратки стихове, част от които на всичкото отгоре преведени на английски, руски, немски и френски – и това ако не е пример за глобализация, не знам кое е. Хората, които ме познават, знаят страстта ми към хайку, така че симпатията към “От покрива на дъгата” е оправдана.
Няма да опъвам критично-литературни оди (макар че именно с подобни функции съм тук), а просто ще ви копирам някои неща, които ме впечатлиха.
СЪБУЖДАНЕ
Време е да си починат
уморените сънища.
В РАЯ
Събудих се.
през дупката на пода
видях небето.
Зимата заспа
в окото на прилепа.
Сънят замръзна.
От мен
не можеш да избягаш.
Ще те хвана
в стихотворение.
През локвата навън
преминават черни лапички.
Нощта се разхожда.
Има много път пред това момиче и се надявам непрестанно да се препъва в хайкута.