Сега видях, че в ревюто ми за „Братството на шлема“ съм се зарекъл да не чета повече книги от поредицата за следователя Уд Сингсакер, но след като „Човешката природа“ силно ми допадна, все пак посегнах и към петата – „Погледът на пропастта“. Тук в центъра на вниманието е поредната модерна паганистична религия, уика, и нейните последователки, които се имат за вещици и редом с голи ритуали стигат до крайности като да вземат кръв от спящи мъже. Но нищо не може да подготви красивата студентка Фредрике за ситуация, в която се буди след предозиране с алкохол и дрога, държи в ръка кървав нож, а в съседната стая открива трупа на своя професор. И да осъзнае, че компанията, в която се е оказала, май я е отвела твърде далеч от реалността.
С разледването се заема Сингсакер и успява да го отведе до логичен завършек и осъдителна присъда, но изпуска една от нишките заради свой тежък здравословен проблем – тази линия обаче бе разказана много набързо, а имаше доста повече потенциал, мисля си. Основното действие се развива седем години след тези събития, когато в усамотена планинска хижа полицаят открива друг труп, свързан със случая, и му се налага отново да преразгледа своите изводи. И всичко останало скрито тогава започва да излизат наяве.
„Погледът на пропастта“ е твърде кратка, за да има пространство този иначе интригуващ сюжет да бъде развит добре. Събитията препускат, финалните обрати са интересни, а трябва да се поздрави и преводачката за множеството обяснителни бележки под линия, имаше нужда от повечето от тях. Но отново оставам с впечатление, че в книгите за този герой Бреке залага на по-прости сюжетни решения и този път наистина мисля да не продължавам с тях, но пък ако издадат други негови самостоятелни, определено искам да ги чета.
От същия автор
От същия жанр
