Пътуванията във времето са благодатна – и винаги малко объркана – тема за романи, а „Погубеният свят“ на Том Суетърлич не прави изключение. Отличителният щрих, който поне аз не съм срещал досега в други книги с подобен сюжет, е, че всяко пътуване в бъдещето е само до една възможна реалност, която изчезва със завръщането на пътешественика обратно, което се случва точно в мига, в който е заминал. За околните неговият кораб само е примигнал, но за него може да са минали години в едно възможно бъдеще, от което носи новини за събития, които може, а може и да не се случат – според класическата заигравка с малките промени, които водят до големи разлики, както в разказа „Гръмна гръм“ на великия Бредбъри, който днес има рожден ден и заслужава отбелязване.
В края на XX век пътуванията до далечния Космос и до далечното бъдеще са вече реалност, която обаче се крие грижливо от населението. Военните внимателно изследват галактиката с технология, отмъкната от предстоящи научни пробиви, а като легенда се носят предположения за съдбата на няколко кораба, които така и не са се завърнали от мисиите си в неизвестното. Бъдещето също крие заплаха, при това за цялото човечество – някъде там е Пределът, мистериозно събитие, което сковава Земята в ледена прегръдка, а на хората причинява лудост и жестока смърт, която някак свързвах с онези страховити кръстовидни паразити от епоса „Хиперион“ на Дан Симънс. И по-лошо – този апокалиптичен завършек на света се движи между възможните бъдещета и пътуващите го откриват все по-близо и по-близо. И никой не знае как да бъде избегнат.
Суетърлич завърта историята си около жестоко убийство на цяло семейство. Шанън Мос е една от разследващите, която е посветена в тайната на пътуванията във времето, а скоро и започва да разкрива, че престъплението е свързано с екипажа на един от корабите, които не са се завърнали. Тези хора не би трябвало да са живи, още по-малко да са заплаха за света, но в крайна сметка са – разследването ѝ я отвежда в едно възможно бъдеще (много интересен щрих е, че посветените в тайните на пътуванията във времето, които са посетени от пътешественици, съзнават, че обитават реалност, която ще изчезне с тяхното заминаване, което поражда интересни казуси, които усложняват действието), от което започва да търси истината какво се е случило с жертвите и кои са техните убийци. А наученото я отвежда към място, оградено с мистика тип сериала „Туин Пийкс“ (и според задната корица „True Detective“, който не догледах), където се случват много, много странни събития. Както се досещате, свързани и с този изчезнал кораб, и с Предела от бъдещето, и с предстоящата гибел на човечеството.
„Погубеният свят“ е високоинтелигентен и динамичен технологичен трилър, който взима познати елементи и ги сглобява в нова и привлекателна опаковка – пътуването във времето от Хърбърт Уелс насам привлича въображението, но Том Суетърлчи успява да даде нова трактовка, която до последната страница държи вниманието и сглобява разхвърляни из цялата книга елементи от много сложен пъзел. Действието увлича, но трябва да се внимава, има много наглед маловажни детайли, които обаче са нужни за цялостната картина – за момента, в който се решава съдбата на всичко и в който всички възможни бъдещета са събрани и тежат върху действията на един човек. Определено книга, която заслужава всички суперлативи, които чух от челите я вече.