Ани Торн се върна различна

    Още с дебютния си роман „Тебеширения човек“ К. Дж. Тюдор показа, че не търси оригиналност, а по-скоро се осланя на добре премерени нови трактовки на познати теми в мрачния жанр. Това усещане се засилва още повече при зачитането в „Похищението на Ани Торн“, в която отгласите от „Гробище за домашни любимци“ на Стивън Кинг са повече от очевидни. Както и в предната книга (и в сигурно 80% от модерните трилъри), и тук действието се движи в две времена – в настоящето, когато Джо Торн се е завърнал в родното си градче, подгонен от дълг към неправилен човек и изпратената от него безмилостна убийца, и в миналото, където нещо зловещо се е случило със сестричката му Ани.

   Двайсет и пет години са много време, но в малките градчета нещата не се променят чак толкова. Старите побойници от училище сега са се поиздигнали, а техните деца са новите гадняри, които тормозят съучениците си. Точно това заварва Джо – някогашният тартор на компанията, към която се е присламчил от немай къде, е станал доста богат, оженил се е за момичето, което всичи са мечтали, и има син, който не се различава особено по нрав от него. Все пак завърналият се блуден син се решава да започне работа като учител точно там, където някога се е случила трагедия с негов приятел. И скоро разбира, че кошмарните му спомени се повтарят и в настоящето с други деца. И че тайната, която някога са открили – или ги е открила, – отново сее ужас.

   „Изчезването на Ани Торн“ е добре написан и увличащ трилър, който обаче страда от своята предвидимост – от самото начало човек започва да се досеща за фабулата, защото, както споменах, това вече сме го чели. Интересно за мен беше включването на убийцата, която има за цел да „стимулира“ Джо да върне своя дълг, но развитието на тази линия в крайна сметка разочарова, да не говорим и за допълнителното разкритие – дявол го взел, във „Фантом“ Несбьо прави показно как се крие човек сред второстепенните герои, това тук просто не е сериозно.

   И все пак въпреки принципните ми възражения към сюжетните решения на Тюдор, книгата си тече леко и приятно и върши работа за разпускане. Това не бива да залъгва – тя все пак повдига важни теми като насилието в училищата, решение срещу което сякаш няма, и за изолирането на по-различните деца, за които ходенето в клас е мъчение, а не нормален период от живота.