Мислех да не пиша постове още поне седмица, а бавничко и с наслада да си чета книга след книга, които оцветяват иначе възскучния ми престой във Видин в нещо вълшебно (е, и изглеждането на епизодите от Game of Thrones помага доста, де). Доста неща се струпаха в последно време, които ме глоджат отвътре, та ми се пише. Спокойно, хич нямам намерение да ви занимавам с личните ми душетрепети, ще си ги запазя за лична чуденка.
Искам да си пожелая някакви неща за 2013 г., част от които зависят от усилията ми, други не. Те са част от всичко онова, в което вярвам и което защитавам – личното отношение към книгите, не „професионалното“ им дисекциране или разглеждане като бездушни обекти на анализ или стока за продан. Тук, в Книголандия, отношението към всяка книга е точно такова и така ще бъде и занапред, без компромиси и изключения, каквито съм си позволявал понякога.
Иска ми се издателствата да заложат и на изграждане на вкус, не само на следване на наложената от телевизията среднящина и откровена бездарност. Няма лошо да се издават комерсиални книги – те са спасение за много издателства, но нека поне малка част от печалбата от тях да се влага и в издаване на качествена литература, без значение художествена или нехудожествена. Стотици прекрасни книги стоят непреведени, десетки добри автори има и у нас, които заслужават шанс, пък дали ще го използват, си зависи от тях – от таланта и от работата им, от желанието да са халтурници с по 2-3 книги на година (но с десетки към стотици медийни участия) или писатели, за които България в един момент ще се окаже тясна. Публика се изгражда, тя не се появява от нищото – и издателствата трябва да поемат поне малко отговорност за това да я има, а не масово да се чете в оригинал поради малкото на брой на качествени преводни издания у нас (тук не мога да не спомена, че за мен това, което направиха „Дамян Яков“ с „Царството на славяните“ и „ЕМАС“ с „Шах-наме“ е великолепен, достоен за уважение, пример за отговорност и мисия).
Иска ми се книжарниците да изтикат по краищата (не казвам да премахнат, знам какви обороти правят и че са вече жизненоважни за оцеляването) хималайската, келтската и танзанийската сол, нелепите квантови шарлатанщини на чиповете за телефон, шишетата „Флашка“ и сие. Иска ми се да няма цели рафтове с една и съща поредна нова душевна чекия на Куелю или Букай, или сиво-нюансова бездарщина. Нека ги има навътре – майната им, да си ги купува, който иска, – но нека не са на челно място, нека не са първото, което се вижда при влизане. Иска ми се науката да не е омешана с езотерика, както е в доста водещи вериги, защото „нямало място само за наука“. Ами трябва да се намери, защото работа на книжарниците и книжарите е да насочват хората към един или друг жанр/автор, а не да ги подлъгват, че са равностойни, сложени на един рафт. Иска ми се да се наемат по-компетентни хора на работа – в книжарниците не са нужни хубавички празноглавки, а интелигентни млади и четящи хора.
Иска ми се да има повече и повече сайтове за книги. Неясно защо получих обвинение в монополизъм, сякаш съм по някакъв начин виновен, че Книголандия е един от най-влиятелните книжни сайтове у нас. А толкова искам да има повече и повече пишещи за книги, защото класическата критика или я няма, или е нечетима, или поне не успява да запалва хората по книгите, а това в момента е по-важно от всичко. Нека Преслав Ганев отново задвижи здравно чудесната книжна машина на „Литературата днес“, нека и Дах Ламот не спира да сипе критичност и култови гаври с корици, нека и „Книжен Жор“ запази желанието и ентусиазма си. Нека Фентъзийното място на Ана Хелс ни святка за яките жанрови чудеса, вижте само последния й списък, тя е прочела повече от мен тази година, а това е страхотно! „Ловци на книги“ ми правят чудесно впечатление, изчитам всичко тяхно, а нека и Данте се поочука малко и отпусне това перо, само с педантично спазване на правила не се пишат хубави и вдъхновяващи ревюта, казва ти го оня, надрусания с кока 🙂 Извинявам се на всички неспоменати, опитвам се да чета всички, но едва ли успявам.
Искат ми се още цял куп неща, но устремът ми секна. За себе си ще си пожелая да чета повече некомерсиални автори на по-малките издателства, които заслужават внимание и адмирации за смелостта си да продължават да се движат срещу течението. Иска ми се да сработи един голям проект, който готвим в рамките на „Изток-Запад“, но който ще е уникален за книгоиздаването у нас. Иска ми се с много работа да се развива все повече и повече, предлагайки както селекция, така и най-доброто обслужване и доставка. Иска ми се второто „Рацио“ да бъде още по-успешно от предното – всъщност съм доста сигурен в това, положихме една стабилна основа. Много неща ми се искат, но в общи линии знам, че каквото и да си пожелая, най-добрите и невероятни неща ще се случат отново от нищото, изненадващо и неочаквано.
Весело посрещане довечера, успешно изтрезняване утре! 🙂
