Майк Хорн е сякаш реликва от друга епоха – на открития, на експедиции, на безброй опасности и приключения, завършващи нерядко трагично. Времена, когато трескаво са се откривали нови и нови земи, търсели са се нови пътища и е, да, и богатства, което липсва при Хорн. Този мъж с феноменална психическа и физическа издържливост поставя пред себе си фантастични задачи, които методично и безстрашно изпълнява. Преди време Nezzo беше писала ревю за предишната му книга, разказваща за чутовния подвиг на самостоятелна обиколка по целия Екватор, която наскоро приключенското издателство “Вакон” пуснаха в нов тираж. Заедно с нея излезе и новата му книга – “Покорителят на невъзможното”, в която Хорн разказва за още по-големото предизвикателство, което е поел – самостоятелна обиколка на Северния полярен кръг – над 20 000 км пеш през ледената пустош при температури, стигащи до –60°C! Невъзможното – това е нещо, което Хорн не си е поставил за задача, да знаете!
Още в началото той пише:
“Не съм съгласен с етикета “свръхчовек”, който понякога ми лепват. Не искам да бъда и не съм друго освен обикновен човек, който върши необикновени неща. Ако имам нещо повече от другите, то това е решимостта да не се спирам пред никакви препятствия – нито пред температура от –60°C, нито пред смъртоносната жестокост на дивите северниживотни, нито пред яростта на арктическото море…”.
За посоката на движение обяснението е просто:
“Между другото, избрах да направя обиколката си, движейки се срещу теченията и вятъра, поради една проста причина – ако бях успял в начинанието си, движейки се в благоприятна посока, щях да прекарам остатъка от живота си с въпроса “Ами ако бях тръгнал в другата посока?”
Почти две години кошмарни преходи, понякога при седмици и седмици пълна тъмнина, неспирен студ, постоянна заплаха от диви животни – мечки и вълци, както и от най-лошото – властите, които нерядко са основната причина за непредвидени паузи. Майк Хорн проследява стъпка по стъпка подготовката си, придвижването,детайлите по ежедневния бит сред пустошта, пъстрите преживелици с местните жители, техниките на оцеляване в ледната пустиня, както и мислите, които го вълнуват. Ден след ден той се бори с какви ли не препятствия – дори елементарно връзване на обувка или вдигане на цип отнема часове строги последователни действия при няколко десетки градуса под нулата. А хитрините, нужни да се справи с упорството на руските власти например, са безброй.
Няма какво да се лъжем – приключенията на Хорн са възможни само с много пари зад гърба му – множество спонсори му осигуряват най-съвременна екипировка, безценна сред пустошта. Същевременно неговият екип е винаги на линия и му се притичва на помощ – дали с провизии, дали за да вземат нещо за ремонт, дали да докарат каяка или тримарана му, нужни за пресичане на водните препятствия по пътя на пътешественика. Инфарктни ситуации не липсват, но реално Хорн има постоянна връзка по сателитен телефон и е постоянно информиран за времето и очакващите го препятствия, разчита на GPS за ориентация и още десетки безценни неща.
Затова и смятам, че са неуместни сравненията между него и Амундсен, да речем. Да, Хорн е уж сам, но до часове, максимум ден-два има кой да му се притече на помощ по въздух или с моторна шейна. Екипиран безукорно и зареден с перфектно вакумирани манджи от многозвезден ресторант, той нито за миг няма нужда да се грижи за прехраната си. И все пак това не бива да омаловажава чудовищната воля, нужна да оставиш семейството си и за месеци да се потопиш в безкрайната нощ, криеща неведоми опасности.
От същия автор
От същите жанрове
