Продължавам да наваксвам с Нелсън Демил след „Златният бряг“, „Аз, детективът“ и „Кубинската афера“. „Полет 800“ получи ново издание след първото си от 2004 г. и ми пасна идеално за един лежерен ден на плажа – и в едно корабче, което ни разкарваше из различни плажове всъщност.
Историята ще да е позната на мнозина, свързана е с реална самолетна катастрофа, около която продължават да витаят въпросителни. Още в първата глава Демил добавя пикантност към историята си, като описва как една двойка прелюбодейци палуват на плажа, а камерата им случайно улавя немислимото – ракета, която полита от океана към небето и сваля пътнически самолет. Двамата се паникьосват и си плюват на петите, а с малко късмет и успяват да минат между капките на започналото грандиозно разследване.
Пет години по-късно всичко около случая сякаш е обяснено с техническа повреда. Но много очевидци и близките продължават да не приемат тази версия – мнозина са видяли светлина, която полита към самолета, и не могат да бъдат убедени. Официалното разследване е приключило и само на всяка годишнина от събитията събирането на помен събужда пак и пак кошмара. Именно на едно такова събиране вездесъщият Джон Кори и неговата не по-малко корава съпруга, също от службите, се решават да започнат да се ровят пак в случилото се – катализатор се оказва изричната забрана да го правят. И двамата си навличат проблеми с шефовете си, включително краткотрайно изгнание в чужбина, но след това напипват следите на двамата любовници от плажа. И започва голяма игра на котка и мишка, защото касетата със записа от плажа може да преобърне всичко с краката нагоре.
За мое съжаление още в началото навързах хронологията и разбрах накъде ще ме води Демил, така че краят беше очакван напълно. Но книгата се чете бързо и е интересен прочит на формирането на конспиративни теории, макар че според мен той пропуска възможността да покаже колко често те са несъстоятелни. Вместо това е угодил на публиката и изцяло насочва действието в посока на гигантско и немислимо реално прикриване, но това си е писателско решение – макар че така книгата се превръща малко в „думам ти, дъще, сещай се, снахо“ и със сигурност подхранва спекулациите около 11 септември.
Но ако го гледаме само като трилър, „Полет 800“ си е напълно в каноните и си заслужава четенето, но не е от ранга на първите, които прочетох на автора.
