Да, има такова животно и то е със строго определени видови характеристики. Изследването на Паксман за съжаление обхваща само британската политическа система, но и така предоставя ред любопитни наблюдения за управлението на считаните за една от най-демократични държави в света.
Политическото животно във Великобритания обикновено идва от семейство на политик. Нерядко губи баща или майка на млади години, след което се опитва да компенсира липсата му. Ако иска да стане премиер, трябва да е участвал и да е станал президент на Оксфордския клуб по дебати. Трябва да бъде идеалист, да има огромна енергия, да вярва в мисията си… Трябва и да е безполезен за каквото и да е друго, освен политик.
Паксман не пести критиките си към политиците. Последователно той изследва мотивите им да влязат в политиката, борбата за избираеми позиции, престоя им в парламента, пристрастяването към този начин на живот. Той описва битката за места в залата (не достигат), безсмислените речи, абсурдният архаичен език… и пълната им ненужност. Решенията се взимат от правителството, а на опозицията остава да изнася язвителни речи, на които никой не обръща внимание. През 2001 г. за вестникът, в който се публикуват дневните дебати, са абонирани… двама човека в цяла Великобритания.
Аворът обяснява откъде идва тази незаинтересуваност от политиката: “Съществуването на това, което понастоящем вече можем спокойно да окачествим като политическа секта, затруднява свързването на политическия процес с народа, но освен това и запушва интелектуалните артерии на всички участници в този процес. С един минимален брой изключения, за да си пробие път в една от политическите партии, човек трябва да заеме една поза на осемнадесет до двадесет годинишна възраст и да остане така през по-голямата част от активния си живот”.
Обяснява и защо не се избират кадърни хора: “Истината е, че хората, които имат най-много идеи и енергия, са същевремнно и тези, които най-вероятно имат някаква неприятна тайна в миналото. Проблемът се създава от удобното лицемерие, възприето в политиката – всички в тази сфера твърдят, че ни трябват политици, които познават истинския живот, а същевременно от тях се очаква да са водили монашески живот“. И затова се избират чисти, но напълно неподготвени хора.
Изследването на водещия от BBC е мащабно и подробно, на места хумористично, на други крайно сериозно. Поднесената картина на политическия живот е в пълна противоположност с митовете за нея – примерно и в Англия участват цял куп абсурни партии на избори – “Жителите на Слъф обръщат гръб на безполезните политици”, “Партия на елегантно облечените”, “Съюзът на плюшените мечета”, “Партията на чернокосите мъже със среде ръст от бялата раса” и други.
Книгата е великолепна илюстрация за това доколко един публичен образ и изградена представа може да бъде в пълен контраст с реалното състояние на нещата.
От същия автор
От същите жанрове
