Всички имаме любими автори, които рядко са в жанровете, обичайно свързвани със забавление – трилъри, любовни, фантастика, фентъзи и прочие. Навярно се самоласкаем, избирайки по-задълбочени и сложни творби, в които припознаваме собствените си проблеми и тяхното разкриване пред света. Така съм аз с Ромен Гари и си знам защо така ме влече. Но толкова по-рядко смеем да признаем, че някой от „леките“ автори ни влияе по същия начин – е, Ю Несбьо нито е „лек“, нито може да бъде определен като „забавление“, макар да твори в уж изтъркания от десетилетията и безбройните книги трилъров жанр. Защото поредицата за Хари Хуле за мен е абсолютният връх в тази област и силно ме съмнява някой друг автор да промени това ми мнение – не че не би било хубаво, защото само две книги ми останаха, „Жажда“ и „Нож“, и вече усещам недоволство, че ще трябва да чакам вече с месеци и години за следващи живителни дози.
„Полиция“ беше планирана за черешката на тортата в една нелека ваканция, белязана в началото от мащабната „Лебедова песен“ на Робърт МакКамън, за която ще пиша скоро, и приятните „Полет 800“ на Нелсън Демил и „Шепотът на мъртвите“ на Саймън Бекет. И макар да очакваш преживяване, защото книга след книга – ще спомена само последните три: „Спасителя“, „Леопардът“ и „Фантом“ – той буквално ме слисва в умението си да гради впримчващи сюжети около своя Хари Хуле, то в тази част Несбьо пак намери начин да ме потресе и да не усетя как отминаха тези близо 600 страници.
Във всяка своя книга Несбьо се фокусира върху някакъв проблем на норвежкото общество и го разчепква със садистична страст. Този път на прицел са самите полицаи – някой избива техни колеги на места, където са извършвани неразкрити жестоки престъпления. Някой убива без милост и без да оставя следи, а медиите буквално се побъркват. Хари Хуле е крайно нужен, но след всичко, случило се в предишните книги, той е остракиран от силите на реда. А и най-после сякаш е намерил мир, събрал се е с жената на живота си, преподава и е обещал да не се връща пак към пагубната си страст да преследва чудовища и да дави спомените в алкохол.
Само че няма как да не бъде повлечен в този ужас. Повикан само като външен консултант, той скоро вече няма избор – един от малцината му близки става поредната жертва и то по особено ужасяващ начин. Не очаквах Несбьо да посегне на този герой, не и по този бърз и безмилостен начин, без шанс за спасение. Тук ми идеше да хвърля книгата и да се опитам да забравя за поредицата изобщо, но кой може да откаже лесно своята дрога? А тепърва щеше да става по-страшно.
„Полиция“ е още един смайващ висш пилотаж в чернотата на човешката душа, във вечния казус „кой ще ни пази от пазачите“ и в покварата, която е спътник на всяка власт. Несбьо не спира да ме шокира и чакам с нетърпение идващия Франкфуртски панаир на книгата, където той ще е гост, и се надявам да имам възможност да взема автограф. Което далеч не обичам да правя, но специално от този писател наистина искам.
