Ок, открих писател, който би могъл да напише „Здрач“ и това все пак да е книга, която става за четене – и това е вездесъщият Джо Абъркромби. „Половин свят“ е пряко продължение на „Полукрал“, където сакатият Ярви преживя шеметна трансформация от пастор в крал, после в роб, сетне в беглец, малко крал… и в крайна сметка отново пастор, където е отредената му роля. Точно мястото, от което може да плете сложните си планове и да защитава своето кралство, крал и кралица. А те определено имат нужда от защита – богатството на Гетланд привлича вниманието на императора, а сякаш всички искат да им се нахвърлят и да ги разкъсат на парчета. Обичайното перчене за силата на стоманата не може да промени съотношението на силите – а то е трагично лошо за гетландци.
„Половин свят“ е историята за едно пътуване и търсенето на съюзници през… половината свят. Също така е една от най-забавните любовни истории, които съм чел някога – объркана, странна, некрасива, но толкова чаровна в своята нескопосаност. Център на книгата е едната страна на любовната история – момичето с прозвище Трън, чийто баща е убит в двубой с прочут главорез. Тя иска да стане воин, нещо, което хич не е добре прието в Гетланд – и дори когато побеждава по няколко от момчетата на своята възраст, като пътем случайно убива едното от тях, тя получава само смъртна присъда. Едно момче на име Бранд, добър до абсолютна глупост (и разбира се, другата част от любовната история), посмява да каже на Ярви истината и той отървава Трън от пребиване с камъни срещу клетва за вярност. И се започват едни приключения, пълни с много пот, кръв и сълзи.
Абъркромби видимо се забавлява с тази поредица – дори не си дава зор да развива някаква невероятна история, просто разказва простичко и натуралистично, както най-добре умее. Описва как един пастор иска да спаси народа си и не се свени да потърси съюзници сред най-страховитите чудовища, за един пъстър екипаж, за който да се каже, че е събран от кол и от въже, ще е комплимент, и за едно момиче, което от добър воин се превръща в страховит убиец. Но повече от всичко се ужасява, че харесва едно момче. А то, от своя страна, може да удържи цял кораб в изблик на налудничава смелост, но още по-малко има смелостта да признае, че я харесва също. Най-старата история на света, от която едни автори правят кошмарно лигави бози и продават милиони копия, а други – като Абъркромби – създават истинско удоволствие за четене, което все пак ще стигне до достатъчно читатели.
Допадна ми как Абъркромби нарушава и установените клишета в безбройните фентъзита. Как героите му преминават половината свят, за да открият, че владетелят, когото търсят и за когото носят ценен подарък, се е споминал преди ден. Как грандиозните двубои не винаги имат предрешен за добрите изход. Как една любовна история няма нужда да бъде между красива елфка и епичен герой. Смел е Абъркромби и показва колко по-шарен е светът, когато литературата се кове от истински майстор, който не се страхува да бъде различен.
Чакам с нетърпение да прочета и „Half a War“, третата част, в която с новопридобитите съюзници Ярви ще предизвика света. И нямам съмнение, че Абъркромби няма да ни даде баналните батални сцени тип Толкин, а ще е измислил по-умни и удовлетворяващи със своя размах сблъсъци. Защото ако нещо знам за автора на “Гласът на острието”, “Преди да увиснат на въжето”, “Последният довод на кралете”, “Отмъщението на Монца”, “Червена страна”, “Герои” и „Внезапни завършеци“, то е, че той всъщност е пацифист и всяка негова книга, макар и пълна с насилие, осмива абсурда на войната, в която няма нищичко славно, геройско и достойно.
