На поляната се е случило нещо кошмарно

Продължавам с трилърите на Робърт Дъгони, след като „Гробът на сестра ми“ и „Сетният ѝ дъх“ определено ми допаднаха. „Поляната“ отвежда към две успоредни разследвания, които се движат паралелно, но няма как към края да не прелеят едно в друго – без значение, че едното престъпление е извършено преди дни, а другото – преди четиресет години. Основният акцент е върху второто, затова и ще маркирам малко от събитията в него.

Преди четири десетилетия едно малко градче е изживяло звезден момент, след като местният отбор по американски футбол става районен шампион, нещо неслучвало се досега. И някак скрито и дори неудобно точно тогава тялото на младо момиче на име Кими е извадено от реката. Следствието е претупано и случаят е набързо класифициран като самоубийство, а болката остава завинаги в нейните близки, които са убедени, че няма как тя сама да е посегнала на живота си. Съмнението живее и в тогавашния млад и зелен заместник-шериф, който продължава да се чуди над този случай чак до смъртта си години по-късно. Неговата дъщеря открива документите по случая, които той е пазил, и моли за помощ своята приятелка детектив Трейси Кросуайт.

Тя има да разследва тъкмо случило се странно убийство на мъж, за което объркващо получава самопризнания и от съпругата му, и от сина им, но не може да устои на импулса да хвърли един поглед на градчето, където момичето е загинало. След толкова много години не може да се очаква, че са запазени някакви следи, но настойчивостта, с която шерифът се е ровил, е създала достатъчно материали, от които тя да тръгне да се рови в миналото. А за това си решение тя намира както поддръжници, така и влиятелни и дори опасни врагове – защото нищо от онова, което се смята, че се е случило в онази нощ, не е истина. И мнозина носят твърде много години страшна тайна в себе си – и е време тя да излезе наяве. С цената на още трупове.

„Поляната“ е още един умело конструиран трилър на Дъгони, изпълнен с много добре обрисуван фон, в който се смесват както обичайните драми на малкия град, така и расови въпроси – Кими е от наследничка на местни индианци, които никак не са очаровани, че футболният отбор използва тяхна символика в мачовете си, и това създава напрежение точно когато отборът жъне своите успехи. Разплитането на тази загадка тече последователно и методично, един по един в действието влизат нови лица, създават се неочаквани връзки, прокарват се нишки между миналото и настоящето, защото, макар да са минали толкова много години, случилото се в онази нощ продължава да влияе на животите на участвалите в него. А с елегантен финт накрая авторът добави още един детайл към събитията, а след това с отработено майсторство използва всичко случило се, за да върне Трейси към онова разследване от настоящето, където също има неочаквани изненади.С две думи – така се прави лека книга за отмора.

И определено съм доволен, че има още куп книги от тази поредица, очаквам ги.