Леле, къде се бухнах. Нямам никакво понятие как съм изпуснал като малък „Понеделник започва в събота“, след като примерно „Пикник край пътя“ съм чел многократно, имахме у дома един хубав том с няколко техни творби, озаглавен „Дори насън не виждаме покой“. Това е третата преиздадена у нас книга след „Пикника“ и „Трудно е да бъдеш бог“ и все си мисля, че Дамян Дамянов спретна една от най-добрите си корици изобщо за нея.
Да преразказвам сюжета, както често казвам за нови издания на познати вредом книги, е безсмислено занимание. Но ето няколко думи, ако все пак някой още като мен е пропускал досега книгата. В една истинска амалгама от фентъзи и хумор, която безспорно напомня по много приятен начин на нещо като предвестник на Пратчетовия свят и Невидимия университет, в един институт сред безкрайните руски простори се изследват най-важните неща – пътят към абсолютното щастие, вечната младост и неизбежния смисъл на живота. Наречен с енигматичната абревиатура НИИЧАВО (Научноизследвателски институт по чародейство и вълшебство), той е дом на безброй колоритни (някои направо зловещи) изследователи с откачени истории и още по-откачени планове и замисли. В пълен противовес с обитателите на Невидимия университет, те наистина обичат това, което правят, и за тях понеделниците започват от събота – в това и аз мога да им бъда съпричастен. Дори на Нова година, когато институтът трябва да притихне и само най-опасните експерименти трябва да се обезопасят, малко по малко стаите се изпълват с живот и то по обичайния начин – защото има и ред необичайни, които пък застрашават недвусмислено живота на околните.
Братя Стругацки смело хвърлят в бълбукащия казан на творбата си фантастични откаченонаучни идеи и руската митология, която оживява зад стените на института, но и съчетават своята забавна и сложна история с описания на съветската действителност, част от които безспорно ми убягнаха поради липса на контекст (макар че случката с монетата, която се връща след похарчване, не изисква такъв, да речем, позната е от много приказки). Книгата е писана в друго време и за друга публика – и все пак крие очарование от досега със стихийно въображение и умение да се оглежда нашия свят и неговите кривини във фентъзи огледалото. В обширния предговор на Борис Стругацки може да се проследи как се е отнесла съветската цензура към книгата и какви промени е трябвало да направят двамата автори, за да види творбата им бял свят.
И така, „Понеделник започва в събота“ бе за мен един запълнен пропуск, но отдавна съм минал възрастта, когато може да ми стане любима книга, която ще препрочитам – както се случи с „Пикник край пътя“. Но и личните ми пристрастия винаги са към фантастичното, не към фентъзито – и към извънземните, а не към къщата на Баба Яга 🙂
От същия автор
От същите жанрове
