Така и не можах да се отърва от впечатлението на казаното на представянето на книгата преди десетина дни – че романът е излязъл в САЩ буквално няколко дни преди 11 септември… и все пак предусеща, че нещо се е нагнетило във въздуха. Излиза години преди кризата, но тя е в него, подушва се просто – или пък просто си наслагвам внушението, четейки романа престъпните 12 години по-късно. И както казах снощи на Светлозар Желев от „Колибри“ – липсата на превод на тази книга на български в продължение на толкова време е лош симптом за книгоиздаването ни, срамен симптом. И се чудя само колко още такива модерни класики пропускаме заради криворазбраност на очакванията на читателите и борбата за оцеляване, в която продаваш душата си на всеки по-оборотен масов дявол. Уважение към „Колибри“, това е – защото „Поправките“ на Джонатан Франзен е голям, рисков проект и издание от типа по-добре късно, отколкото никога. И само чакам „Свобода“ с нетърпение.
Сред този немалък том има само семейство Ламбърт – нищо повече, нищо по-малко. Двамата възрастни – Инид и Алфред, чиято младост е преминала твърде бързо и отведнъж е пропаднала в бездната на безкрайната протяжна и трудна старост. Трите им деца – Чък, Гари и Денис, всяко от които поело в различна посока и тревожещи ги по различен начин. Никой не е щастлив. Парите са малко. А дори да се появят, не купуват щастието. Болестите са тук. Войната със снахата за сърцата на внуците също. Има го безотговорният пройдоха. И дъщерята, която от бунт преминава към смирение, но колко страстно-срамни тайни се крият зад него… Това е животът на едно обикновено семейство, през призмата на което Франзен описва американското общество. И нарисуваната картина е откровение.
Четейки „Поправките“, постоянно сещах се за любимата ми „Богат, беден“ на Шоу, която съм разгръщал неопределен брой пъти и пак ще го правя до края на живота ми. Разбира се, Франзен е много по-сложен – времето е по-сложно. Животът предоставя избор след избор и систематичното избиране на по-лесното и приятното води само до проблеми. Общество, в което щастието е за продан:
– Казвам, че структурата на цялата ни култура е сгрешена – отвърна Чип. – Бюрокрацията си е присвоила правото да обявява определени психически състояния за „болестни“. Липсата на желание за харчене на пари се смята за симптом на болест, за която са необходими скъпи лекарства. Те пък унищожават либидото, с други думи разрушават апетита за единствената безплатна наслада в този живот, което на свой ред означава, че човек трябва да харчи още повече пари за компенсаторни наслади. Същността на „психическото здраве“ е способността да участваш в потребителската икономика. Приемеш ли терапията, значи, приемаш харченето на пари.
Няма как да опиша колко много неща се случват сред книгата, докато Франзен се движи уверено между миналото и настоящето, без да загатва и за секунда какво би могло да бъде бъдещето. До края очаквах някаква податка за съдбата на героите, но тя липсва, дори последното изречение оставя в теб точно това кошмарно чувство за неудовлетвореност, защото книгата е свършила, а тази история е част от теб и искаш да продължи. Авторът не задава начало, не задава край, просто влиза отведнъж в живота на това семейство, обръща го с хастара навън, показва всичките му тайни и скрити проблеми, минира и вдига във въздуха всички съсиреци, запушили артериите на отношенията им, и оставя кръвта/сълзите/урината да бликнат свободно.
Мощен, страхотен роман, в който разпознаваш себе си и околните – имаше моменти, в които сърцето ми ускоряваше бясно ритъм, защото виждах неща, които разпознавах с болка. Виждах близки хора, които вече си отидоха от този свят, разпознавах ги в речта и разсъжденията на героите на Франзен. Виждах близки хора, които в момента се борят с липсата на смисъл в живота си и затъват към душевна и умствена смърт далеч преди физическата – и съзнавам, че не мога да им помогна. Не биха прочели и този роман, знам. Ставаше ми страшно и студено. Ето това е Литературата – когато написаното за всички става насочено към теб. Когато е лично. И анализира ума, спомените, емоциите ти – все едно се гледаш отстрани, това почти невъзможно умение.
Помитаща книга. И да, знам, скъпа е. Но я препоръчвам адски силно. Точно както пише Преслав Ганев в неговото страхотно ревю за „Поправките“ – по-добре вземете нея, вместо 2-3 други. Франзен ще ви обогати и направи по-завършени човеци. Вероятно ще ви натъжи. Тук-таме ще ви разсмее, тук-там ще ви разплаче. Но няма да оставите книгата до края, ако ще със седмици да я четете. Аз лично й дадох колкото време й беше нужно, дори един уикенд се отказах от всичко планирано, просто защото книгата беше до мен и не позволяваше да я оставя.
Сред „Поправките“ има безброй изречения, които са толкова на място, че ти се завива свят, нож в сърцето на реалността, който я прерязва, бликва кръв и се оголва туморът под нея – и дори да се изреже, разсейките ще останат, защото сякаш тъканта на цялото ни мироздание в момента се крепи точно на проялата ни отвътре болест. А съм безкрайно далеч от мисълта, че решението е връщане назад, възкресяване на някакви имагинерни „традиционни ценностти“ или гоненето на трансцедентални миражи, защото звучат успокояващо и най-важното – снемат отговороността за собственото ни съществуване и преследване на щастието тук и сега. Няма лесни и прости решения – има само бавно осъзнаване на стойностните неща в живота, които понякога са адски простички, и изобличаване на кича и безсмислието, колкото и бляскави и красиви да са наглед.
Силно се съмнявам, че ще прочета по-хубав и смислен роман от „Поправките“ в близко бъдеще.
––––
Няколко цитата, които са само капка в морето:
На Гари му се искаше миграцията към крайбрежието да бъде забранена и всички в Средния запад да се върнат към яденето на вредни тестени храни, да се обличат в грозни безформени дрехи и да играят детски игри, така че да се съхрани стратегическият национален резерв от простоватост и некултивиран вкус, който да даде възможност привилегированите хора като него самия да се чувстват изключително цивилизовани…
–-
Почуства се жалък, беше очевидно, че е очаквал да получи поне няколкостотин долара. Обърна гръб на укоряващите го гръбчета, които го бяха примамвали в книжарниците с обещание за радикална критика на развитото капиталистическо общество, помнеше с каква радост ги беше отнасял в дома си. Но Юрген Хабермас не притежаваше хладните дълги и стройни крака на Джулия, Теодор Адорно не притежаваше нейния гроздов аромат на чувствена податливост, Фред Джеймисън не притежаваше изкусния й език. До началото на октомври, когато изпрати готовия си ръкопис на Ейдън Прокуро, Чип продаде феминистите, формалистите, структуралистите, постоструктуралистите, фройдистите и постфеминистите. За да намери пари за обяда с родителите си и Денис, му бяха останали само любимите му културолози и пълното издание на Шекспир с твърди корици; тъй като в Шекспир се криеше някаква магия – еднаквите томове в светлосини обложки бяха като архипелаг от сигурни убежища, – той натъпка Фуко, Грийнблат, хукс и Пуви в пазарски чанти и ги продаде всичките за 115 долара.
–-
Избра здрав, нисък алуминиев стол с голяма бежова седалка. Спря се на тежка (бежова!) тръба за дръжка под душа. Изненадано установи, че цените са изнудвачески високи, и отнесе двата артикула на касата, където любезна местна девойка, навярно набожна (с блуза на пайети и подстригана на стъпълца коса), поднесе баркодовете към лазерния лъч и отбеляза с тукашния провлачен говор, че тези алуминиеви столове са „невероятни“.
– Леки, а на практика нечупливи – продължи тя. – За мама и за татко ли?
Гари не обичаше да му навлизат в личното пространство и затова не отговори. Но все пак кимна.
– На възрастните им е трудно да стоят прави под душа. Но и нас това ни чака някой ден, нали? – младата филосфка прокара картата му през апарата. – Дошли сте си за празниците и да помогнете малко?
– Тези столове са най-подходящи за едно: да се обеси човек – заяви Гари. – Съгласна ли сте?
Усмивката на девойката угасна.
– Не бих казала.
– Малки и леки, лесно ще ги ритнеш.
– Подпишете тук, господине.
–-
– Сега Лъвът е в асцедент – рече жената, която стоеше до него. – Това е много подходящ момент за ходене на пазар. Лъвът благоприятства изгодните евтини покупки.
– Какво общо има с това Спасителят? – попита събеседничката й.
– Моментът е подходящ и да си спомним за Спасителя – отвърна спокойно първата. – Времето на Лъва е точно за това.
От същия автор
От същите жанрове
