Имах неизбежното удоволствие да прочета това котешко книжле с една мъркаща котарана в ръцете ми, която сякаш усещаше, че се наслаждавам на нещо, свързано с нея, и показа необичайно за нрава ѝ търпение. Въпросната котка може да видите на снимка по-долу в друг момент, когато безметежно се е излегнала върху мен и ми прави компания в редактирането. Въобще котките са интересни създания, като една от далеч не най-невероятните конспиративни теории е тази, че те са ни подчинили с привичния си финес и тихо коварство.
„Популярна книга за Котките от Стария Опосум“ на Т. С. Елиът е забавна класика, която досега не беше излизала у нас – моите искрени поздравления към Стефан Радев и Иван Брегов, които не само са се заели с нелеката задача да я преведат, но и с не по-леката тегоба да я издадат и разпространяват, две ангажиращи доста пари, време, внимание и нерви задачи. Книгата е в голям формат, наложен от двуезичността на изданието, а също така и от чаровните илюстрации на Аксел Шефлър, нарисувани специално за 70-годишнината на книгата.
Историите в стихове са най-разнообразни – разказват за бойни котараци, за мързеливи котараци, за крадливи котараци, за социално ангажирани котараци, досадни котараци… схващате идеята, всякакви типове характери шестват из тия страници и трябва да се отчете с колко много години тази привидно детска книжка предшества чудесната „Автентичната котка“ на Тери Пратчет. Разбира се, няма да пропусна факта, че именно тая книжка служи за вдъхновение за създаване на легендарния мюзикъл „Котките“.
Мисля, че всеки любител на косматите беляджии ще оцени книжката и ще се позабавлява с приключенията по страниците ѝ. Не съм съвсем сигурен доколко точно децата биха я разбрали с лекота, но илюстрациите са достатъчно атрактивни да задържат вниманието им.
А ето и как у нас протича работният процес:
