Ето това бе изненада – Даниъл Силва напуска политическата сцена с двадесет и втория си роман за Габриел Алон – „Портрет на непозната дама“. След „Челистката“, „Къщата на шпионите“ и „Новото момиче“, в които гениалният шпионин се движеше по ръба на бръснача на световните събития, този път водещо е неговото друго амплоа – на не по-малко гениален художник и реставратор. Тук акцентът е върху неговия невероятен талант, който в другите книги за него (поне в тези, които съм чел) бе само нюанс – и Силва му вменява умения не просто да разпознава с лекота изключително добре направени фалшификати, но и да рисува като класически художници, дори да се превъплътява духом в тях, за да копира техния характерен стил и умения.
След годините усилена работа за израелското разузнаване Алон може и да търси спокойствие и почивка, но като успешен герой на чудесен трилъров автор такава просто не му се полага – а и това, че е в пряк досег със света на високото изкуство, му позволява да следи и всичко важно, което се случва в него. А точно там Силва завързва сериозна интрига около продажбата на картина на фламандския художник Антонис ван Дайк, която обаче се оказва фалшификат. От тази отправна точка започва разплитане на огромна конспирация за луди пари, която години наред е пускала пипала навсякъде – а изключителни фалшификати са били купувани не само от самонадеяни богаташи-колекционери, но и от световни музеи, които не би трябвало да си позволяват грешки. Стъпка по стъпка Алон навлиза дълбоко в престъпната схема, животът му, както е обичайно, е под постоянна заплаха, след като се оказва на мушката на хора, които решават агресивно своите проблеми, а в крайна сметка той решава да създаде съвършената примамка – като сам фалшифицира картини, които да примамят на светло тези, които преследва. И на примамката се хваща твърде едра риба – която ще разтърси финансовия свят като пирамидата на Мадоф.
„Портрет на непозната дама“ е шеметно развиваща се история от света на високото изкуство и рисковите инвестиции – и ниските страсти и алчността, които се вихрят около тях. С типичното за Даниъл Силва майсторство са описани реални събития и фалшификации, отекнали силно из артистичните среди, за които сам той пише в авторската си бележка отзад – много ми допада този маниер на автора първо да разкаже завладяваща и много правдоподобна история, а след това да посочи източниците си и кое е реално и кое е измислено в нея. Да, политическите му истории определено имат повече заряд, но и тук забавлението е добро – спомних си колко по-неуспешен беше сходният опит на Джефри Арчър да напише трилър за високо изкуство в “Аферата Ван Гог”.
