Куриозното е, че не е чак толкова трудно да се направят паралели между главния герой в „Португалски неправилни глаголи“ на Алегзандър Маккол Смит и този от „Подчинение“ на Мишел Уелбек – и двамата са безполезни за когото и да било, освен себе си, интелектуалци, превзети, надути и абсурдно самомнителни. Но ако при французина всичко е смъртоносно сериозно и е писано, за да скандализира, то тук забавлението е на първо място и е писано, за да разсмива. Или както правдиво казва Бояна Ламбер, от която научих за съществуването на книгата, „усетите ли веднъж идеята на книгата, прихванете ли я, ще се сметете вероятно цял живот, защото надали в близките 100 години ще станем така духовно извисени, че да спрем да се поддаваме на осмиваните в книгата неща.“
Английският тип хумор често е насочен навътре, към самите англичани – и при Алегзандър Маккол Смит безспорно могат да се открият отгласи и паралели от и към П. Г. Удхаус, Джеръм К. Джеръм и Греъм Грийн, едни от титаните на хумора. Първата ми среща с Алегзандър Маккол Смит бе доста неочаквано преживяване – подозирах, че е забавна, но не чак колко забавна е. Приключенията на учения от световна класа Мориц Мария фон Ингелфелд, автор на фундаменталния труд „Португалски неправилни глаголи“, след който нищо повече не може да бъде дописано в тази област, се вихрят непрестанно и осмиват снобарията, претенцията, капсулирането в собствен малък свят без досег с реалността, интелектуалната арогантност и не на последно място – агресивния стремеж към признание на всяка цена.
Любимият ми момент в книгата е свързан с моя малък свят, в който се капсулирам вън от реалността: когато от издателството на фон Ингелфелд му пишат, че продажбите на научния му труд са крайно незадоволителни и са получили предложение от друга фирма да ги изкупи, да смени гръбчето и да ги използва за декорация. Ученият е потресен до дъното на душата си и започва трескаво да проверява кои от близките и познатите му са си направили труд да купят книгата – и кои най-подло са се отказали от тази изключителна възможност и привилегия.
Мориц Мария фон Ингелфелд не е най-оригиналния герой на света, гореспоменатите трима велики хумористи имат подобни, но наистина „Португалски неправилни глаголи“ си е чисто удоволствие и само си пожелавам да имам време за повече такива книги. Но… няма как.
От същия жанр
