Държавата се създава от разнообразни неща. Идеи. Лоялност. Спомени. Те някак си съжителстват. И всички сътворяват някакъв начин на живот. Не живот като да имаш тяло, което да обитаваш, а по-скоро като живееща идея. Направена от всички живи създания и от всичко, за което те мислят. И всичко, за което хората преди тях са мислили.
Вече съм писал ревю за „Посестрими в занаята“, когато я прочетох преди тринайсет години, а дори и за тогава се съмнявам, че е било за пръв път, определено тази дебютна главна роля за вещиците в лицето на Баба Вихронрав, Леля Ог и иновативната Маграт Чеснова заслужава цялата си магическа аура на една от най-обичаните книги от поредицата за Света на Диска. И дори си харесвам онзи текст (цък тук за него), направо прилично съм описал основните теми на този прекрасен фентъзи-хумористичен преразказ на „Хамлет“, изпълнен с призраци (ама много призраци, особено в кухнята, където всичко сготвено все още витае), с узурпиране на тронове, нелегитимно управление и в крайна сметка спасяването и израстването на един престолонаследник и неговия славен живот на театралната сцена. Този театър, който очарова масите, и който създава една фантазна реалност, която определено не е по вкуса на трезвомислещите Баба Вихронрав и Леля Ог, но, ако трябва да сме честни, твърде малко неща са точно по техния вкус. Но пък когато трябва да се застъпят за справедливостта, равни нямат.
Баба Вихронрав беше най-високоуважаваната между водачите, които вещиците нямаха.
А някъде в един сандък се търкаля една съвсем истинска корона, попила твърде много – и далеч не невинни – спомени от главите, които е красила, корона, която има свойството да привлича вниманието към себе си и изисква да бъде носена и почитана. А в едно кралство, попаднало под незаконна власт – или под игото на съпругата на тази незаконна власт, същинската вдъхновителка на изначалното цареубийство, дори самата тъкан на държавността страда и линее. И това може да се поправи само ако на трона застане този, комуто това е отредено по древните правила за унаследяването. И до това ще се стигне, но преди това вещиците ще бъдат преследвани, ще им бъде искано да плащат данъци, дори ще бъдат затворени – все деяния, които няма как да не стоварят големи главоболия на тази, които са се осмелили на тях.
Тя се облегна назад, благодарна на древната традиция, която не позволява на мъдрите и способните да властват.
Няма какво да го увъртам излишно, „Посестрими в занаята“ е четена, препрочитана, препрепрочитана и ще си остане една от най-отличителните книги от поредицата за Света на Диска. А под забавната част и закачките с Шекспир всъщност стоят много силни и стойностни размишления за същността на властта и правото да бъде упражнявана, която ми се струва особено актуална и в нашите дни на смайващо неморално и откровено престъпно подиграване с властта като служба на обществото. А отделно магията на театралната сцена е описана по най-вдъхновения възможен начин. И тази на вещерството – но за нея има още много да научим в следващите книги за тези славни носителки на древна мъдрост, която обаче все пак подлежи на известно обновление.
