“Пощоряване” на вездесъщия Тери Пратчет – най-сетне негова нова книга, издадена на български. За съжаление и първата, която малко ме разочарова.
Да, това си е Пратчет в плът и кръв – шантави имена, идиотски персонажи, хаплив хумор и много смях. Но нещо почти недоловимо сякаш липсва. Според morrt проблемът е в превода и съм склонен да се съглася – на места книгата доскучава, което според мен за книга на Пратчет е недопустимо.
Историята. Мойст ван Липуиг е велик мошеник, който владее до съвършено умението да баламосва глупаци. За негово съжаление е хванат и обесен. Не може да се отрече оригиналността на идеята
главния ти герой да умира на 20-а страница.
Оказва се обаче, че обесването е блъф, организиран от всемогъщия деспот на Анкх-Морпорк Ветинари. Той предлага избор на Мойст – да бъде довършено упражнението с обесването или да поеме длъжността шеф на пощата, която не работи от години. Тънкият проблем на работата е, че за седмица петима назначени шефове са загинали. Мойст няма много избор, а към него е прикрепен един голем, който да се грижи да не избяга. Което измамникът прави веднага, при това крайно безуспешно.
Пощата е огромна сграда, натъпкана с неизпратени писма, покрити с гълъбови курешки. На всичкото отгоре никой няма нужда да праща писма, защото има система от семафорни кули, които изпращат съобщенията подобно на телеграф. Проблемът е, че фирмата “Гранд Пън” е успяла с измама да ги купи и сега системата е станала както скъпа, така и ненадеждна. А шефовете на фирмата като типични капиталисти не пробират методи, за да отстранят всяка нововъзникнала конкуренция.
Затова и пощата скоро пламва, но Мойст получава боговдъховение и намира 150 000 анкхморпоркски долара (по съвпадение точно колкото е общата сума откраднати от него пари), с който тръгва да я преизгражда, освен това се оказва, че все пак в него има амбиция и решава да тръшне отведнъж зловещата си конкуренция. А между другото и всячески се мъчи да впечатли мацката Адора бел Диърхарт, илюстрирана като кандидатка за рак на белите дробове още на 30 г.
Той предлага облог – кой ще изпрати пръв съобщение до далечния град Генуа. На теория на “Гранд пън” ще са нужни 2 часа, на пощенския впряг – 2 месеца.
Практически още същата вечер Мойст печели. И то с гръм и трясък. Ще ви издам тайната – мъртвите му помагат…
–
А сега едно по-различно заключение. Оказа се, че тази книга и една друга – „Дребнио волен народ“ – са вече преведени отдавна и са достъпни абсолютно свободно. Преводачът се казва de Cyrvool и искам да изкажа уваженето си към трудът му. Шапка долу пред един Човек без ламтеж за финикийски знаци.
Затова ето ви един линк към статия в блога ASSENOF, където има линкове и към двете книги. Специално за превода на “Пощоряване” горещо го препоръчвам, защото в края има въздългички бележки, в които обстойно са обяснени куп тънки моменти при превода, както и точното изписване на имената, които са просто изключителни.
