Оригинално заглавие: Last Stand of Dead Men (Skulduggery Pleasant #8), 2013.

Преводач: Златка Миронова

Корица: Галина Василева, мека.

Година на изданието: декември 2014 г.

Страници: 700

Рейтинг :

Време за четене: 5 минути

Ozone.bg

 С почти религиозна страст проповядвам колко страхотна е тази поредица – книга след книга Дерек Ланди развива шеметно своите герои и техния свят, изправя ги през страховити изпитания, безмилостно ги принуждава да взимат решения, сред които няма ни едно абсолютно правилно и безболезнено. Започналата като детска поредица след четвъртата си книга е много повече – хипнотично фентъзи с хорър елементи, в което двамата главни герои редовно спасяват света, но без досадната повтаряемост на крими- и трилър-поредиците. Осмата част на „Скълдъгъри Плезънт“ – „Последната битка на мъртъвците“ – за мен е най-силната досега – отдавна възвестената война на целия свят срещу ирландското Убежище започва, а всички немалко на брой страници са запълнени с шеметно действие, постоянни обрати, едно очаквано, преминаващо в неочаквано обръщане на ролите… и полуотворен край, който оставя доволно място за развитие. Светът на Дерек Ланди става все по-плътен и истински, героите му – магьосници, на които нищо човешко не е чуждо, показват истинското си лице, а обикновените хора са на ръба да открият, че около тях и заради тях се вихрят замайващи битки и войни.

 16123975 Нямам идея как да опиша бегло какво се случва в книгата, без да разкрия нещо важно от предишните части. По обичаен маниер препрочетох седемте си текста за предишните части (улеснявам търсенето, ако ви интересува): „Скълдъгъри Плезънт“, „Да играеш с огъня“, „Безликите“, „Мрачни дни“, „Тленни обвивки“, „Вестителят на смъртта“, „Царството на злото“, и прецених, че съм написал предостатъчно за качествата на различните книги и устремного им развитие в положителна посока по протежение на поредицата. Истината обаче може да е неприятна за много от читателите – в „Последната битка на Мъртъвците“ не само легендарният екип за безнадеждни мисии се разпада, а и самата Валкирия се разпада и като човек, и като магьосник.

    Дерек Ланди има ясно усещане за психологическа достоверност – и седем книги непрестанно напрежение, физически изпитания, чести разочарования, загуба на близки и приятели, разкъсване между нормалния и тайния живот… всичко това се отразява пагубно на толкова чаровното в началото момиче. В книгата има моменти, когато авторът директно ни показва как главната героиня губи инерция и не намира сили да продължи – дали след като се сблъсква с уж лесен противник и бива ступана, дали когато няма сили да върви дори и Скълдъгъри я носи на ръце… пак и пак Валкирия успява да се надигне и да преодолее поредното препятствие, но все по-трудно, докато вече ѝ е невъзможно. Уважавам правото на един писател да се разпорежда с героите си, дори и да избива тези, които си заобичал и с които си свикнал – но и не мога да отрека, че е почти болезнено да се чете тази част, ако човек харесва главните герои. Ланди въвежда очакваната още от четвърта част нова линия, в която отражението на Валкирия окончателно заявява желанието си да бъде самостоятелна личност, та дори и да замени оригинала. Но няма да издавам нищо повече.

  „Последната битка на Мъртъвците“ е шеметна, бърза, мрачна част от страхотна поредица. Остава нетърпението за следващата, а най-важното е, че при Дерек Ланди почти не е възможно да се предвиди какво точно ще се случи, кой ще се извърти и ще смени страната, на която се бие, странните съюзи, които могат да бъдат сключени, да не забравя и щипките налудничав хумор, който авторът вкарва, гаранция с ехидна усмивка на лицето. Изключително.