Предполагам, че се очаква от един месар да не е със слаб стомах, и на човек като Джак не му призляваше лесно. На Джак Додс му призляваше само когато трябва да отиде да види дъщеря си. Собствената му плът и кръв.
След като преди няколко дни писах за наградения с „Букър“ през 1983 г. роман „Живот и страдания на Майкъл К.“ на Дж. М. Кутси, сега е ред на друг носител на приза, този път за 1996 г. – „Последни поръчки“ на Греъм Суифт. Наглед двете книги не могат да бъдат по-различни (макар че при задълбаване човек винаги може да изнамери ония универсални емоции, които ни правят хора), като вместо минорния стремеж към самота тук всичко започва с екстровертното желание да бъдеш с други хора – при това не къде да е, а в стогодишната кръчма „Каретата“. Там, където неколцина приятели години наред са прекарвали вечерите си, споделяли са преживявания и проблеми, намирали са отново себе си, сили за следващия делник и са укрепвали приятелството до живот. Че и малко отвъд него, защото един от тях, Джак, тъкмо си е отишъл, а урната с неговите останки е на последно посещение в кръчмата. Четирима мъже трябва да изпълнят неговото неочаквано предсмъртно желание и да изсипят праха му в морето – а привидно простото пътуване дотам ще се превърне в катарзис за всички тях.
Джак трябва да го знае. Само работа и никаква почивка. Освен ако не броиш подпирането на бара в „Каретата“.
През гледната точка на всеки от героите Суифт плавно ни въвежда както в настоящето, така и миналото им. Защото в деня, в който трябва да се сбогуват със своя приятел, четирима мъже поемат не просто на пътуване с хубава кола към морето, а на пътешествие сред собствените си спомени и дълго крити тайни. Те не са грандиозни, нито светопроменящи – но за всеки от тях в един момент са били изключително важни. Тук е историята на осиновения син на Джак, Винс, който отива в армията, за да се спаси от участта да наследи месарница „Додс и син“ („Повечето хора бягат от армията, аз избягах в нея. Защото нямаше да бъда син на касапин само защото така му се иска.“), тук са историите и на дъщерята на Джак, Джун, която се нуждае от специални грижи и майка ѝ ходи да я вижда всяка седмица в продължение на години (а в понятността на този майчин дълг се крие още една голяма тайна), и на друго момиче, което той и съпругата му някак неочаквано прибират, може би с надежда да привържат към себе си непокорния си син.
…всяко поколение изглежда глупаво в очите на следващото.
На преден план излиза и достолепният погребален агент Вик („разбира се, не би било добре в неговия бизнес да не му достига достойнство“), който почти половин век е работил врата срещу врата с Джак, за чиято професия Суифт пише, че „има моменти, когато погребалният агент има по-голямо влияние върху хората, отколкото полицията“. Или Лени, който е приятел по чашка на починалия от четиресет години, но и таи гняв към Винс, който е зарязал дъщеря му, когато е била в нужда. И някъде там се крие и дребният Рей, когото Джак преди много години е нарекъл „Лъки“, мъж с нюх към конните надбягвания, но с трагична съдба в отношенията с жените.
Сякаш не сме същите хора, които напуснаха Бърмъндзи тази сутрин – четирима души със специална мисия.
Всички те имат недоизяснени отношения помежду си, които ще превърнат праволинейното пътуване в криволичене между кръчма, катедрала и войнишки паметник, ще се стигне и до малко бой, а един трудно изпросен заем ще бъде заложен на кон, за да спаси посмъртно Джак от проблемите, в които приживе се е забъркал. И сред всички тези тестостеронни трагикомедии се разказва и историята на Ейми, съпругата на Джак, която в този специален ден е избрала да бъде отново при дъщеря си, и точно заради липсата ѝ можем да опознаем най-добре образа ѝ през мислите за нея на останалите. А на поне един от тях мислите са всичко друго, но не и приятелски.
„Последни поръчки“ е роман за тихата красота на живота и изменчивата природа на приятелството. Нищо не е необикновено в този роман, всичко е близко и понятно, всичко е някак познато и сякаш се е случило ако не на нас, то на познати. Суифт чудесно се задява с британските нрави, говори разточително за сблъсъка на поколенията, за професионалната чест и защо един човек би се примирил с нещо, което не му е присърце – изобщо се рови във всички слабости, които владеят човешката душа от векове. Една житейска драма, която може да се стори обикновена някому – но почти всички живели някога са имали точно такива обикновени животи с редки мигове на нечакано щастие. И всеки един от тези герои е все още жив отвътре точно заради тези мигове и въпреки всичко останало.
От същия жанр
