Жанр: Трилър

Издателство:

Автор: Райли Сейгър

Оригинално заглавие: Final Girls, 2017.

Преводач: Деница Райкова

Корица: Емил Марков, мека.

Година на изданието: 2021

Страници: 464

Рейтинг :

Време за четене: 5 минути

Ozone.bg
Ozone.bg

  Преди два месеца някъде прочетох „Групова терапия за последни момичета“ на Грейди Хендрикс, от която изобщо научих за институцията на „последните момичета“ в киното и литературата, тези, които са единствени оцелели при сблъсък с масов убиец и дори са успели да го очистят. Интересът ми бе събуден и логично бе да посегна към едноименната „Последните момичета“ на Райли Сейгър, която предхожда тази на Хендрикс с четири години, така че очевидните прилики могат да се сложат на сметката на последния, но по-скоро може да се приеме, че и двамата автори изследват сходните мотиви в този причудлив за мен покултурен феномен.

 32796253 В центъра на този трилър е Куинси Карпентър, която е много различна героиня от Линет, през налудничаво обсебеното съзнание на която течеше книгата на Хендрикс. Тя е преживяла истински кошмар преди години, когато със свои близки приятели са отишли да празнуват в усамотено бунгало в гората – Пайн Котидж. Там са били нападнати от свиреп убиец, който не пощадил никого, но по чудо самата Куинси оцелява само с тежки рани заради намесата на смел полицай, който застрелва убиеца. Тя не помни почти нищо от случилото се, дори не може да произнесе името на чудовището, и всячески се опитва да продължи напред, като фокусира вниманието си върху онлайн кулинарията и успешната си връзка с адвокат, склонен да поема защита на хора, които не могат да си я позволят – дори това да е означава, че понякога те са от виновни по-виновни. Куинси знае, че освен нея има само още две „последни момичета“, оцелели от други кланета, и през годините е поддържала връзка с едната, Лиза, докато другата, Сам, се е покрила под радарите и никой не знае къде е. А внимание към тях трите определено не липсва – както от медиите, така и от всякакви ненормалници, привлечени към тяхната зловеща участ.

30215662  Сюжетът се задвижва от самоубийството на Лиза, която минути преди смъртта си оставя загадъчно съобщение на Куинси. Тя е объркана от случилото се и търси отново помощта на онзи полицай, който в кървавата нощ на убийствата я е спасил, с и с когото са останали близки през всичките тези години. Нещата се заплитат след появата на Сам, изчезналото „последно момиче“, която нахлува в живота на Куинси и безцеремонно се заема да я извади от зоната ѝ на комфорт, като едновременно я отрезвява, но и я обърква още повече с поведението и безцеремонната си агресия към околните. Двете дори стигат дотам да обикалят нощем Сентръл Парк и да раздават правосъдие на мъже, които решават, че са лесна плячка – но силно грешат. Сюжетът се заплита още повече, когато се разбира, че Лиза е всъщност убита, и от този миг натататък вече въпросът е кой точно я е убил, дали и Куинси е в опасност и какви са всъщност хората, на които има доверие.

  59350631 За разлика от гореспоменатия трилър на Хендрикс, който беше силно фокусиран в психологическата травма на „последните момичета“ и начина, по който те я – или не я – преодоляват, то трилърът на Сейгър поема в различна посока, на несигурния разказвач, който не си спомня какво точно се е случило, но малко по малко, на проблясъци, започва да си връща паметта. Сам успява да побутне Куинси към тези спомени, които са ключови и за заплахата в настоящето, и определено ме впечатли как умело авторът създаде очакване, че всички замесени могат да имат отношение и към ужаса от Пайн Котидж, и със случващото се в момента – още повече когато самата Куинси губи ума си за кратко и ранява жестоко мъж в парка, за което се налага да лъже полицията. Действието след средата е стремително и книгата е трудно да се остави, а краят, както си е редно, прави пълен кръг към началото, към онази зловеща нощ, която няма как да не се повтори по един или друг начин. Определено съм впечатлен от тази първа среща с Райли Сейгър, ще прочета и другата му издадена на български – „Заключи всички врати“.