Преди дни ви писах за малката книжка на Славой Жижек “First AsTragedy, Then As Farce”, в която той спекулира със замяна на провалилия се според него капитализъм с комунистически икономически и управленски методи. Жижек е счел за нужно да разшири апокалиптичната си визия за съвременния свят в дебел том, озаглавен “Living in the End Times”. Не може да се отрече, че корицата е изумителна.
Жижек твърди, че човечеството в поведението си прилича на човек след тежък шок, примерно когато научава за загуба на близък – първо отказва да признае, че това са е случило, после избухва в гняв защо точно на него, следва отричане на трагедията, изпадане в депресия и накрая наложително примиряване. Именно по тази петстепенна система той разделя изложението си, но убийте ме, не разбрах как е отделил кои разсъждения в коя част да попаднат.
Словенският философ-марксист пише нелеко и поне за мен бе много труден за четене. Непрестанно прави странни паралели, скача през времена и пространства, цитира Маркс, Платон и който още се сетите в безразборен ред. А проблемите, които разглежда, са познати и крайно актуални – финансовата криза, замърсяването и другите подобни проблеми, а най-много внимание отделя на промяната на обществото, на неговото разпадане, оглупяване и така нататък. Освен тях на прицел са и антисемитизма, фундаментализма, американския империализъм… Но начинът, по който анализира всички тези неща, е наистина шашкащ и може би си заслужава по-сериозния прочит след няколко годинки, когато натрупам още знания, за да се справя с Жижек.
Словенецът се пада и “културен критик”, което не ми е много ясно що е, но за филмов критик става категорично – изложението му е пълно с аналогии с популярни филми, а погледът му към някои от тях ще ви изненада. Ще ви дам само един пример – на няколко поредни страници той анализира анимацията “Кунг-фу панда” и намира в нея сложна философия, идеологически внушения и куп неща още.
Хубавото е поне, че според Жижек след примиряването с разпадането на света около ни ще имаме възможност да започнем отначало. Може пък да е прав, кой ли знае?