Животът на автора на “Малкият принц” преминава в небесата – във военната или гражданска авиация, французинът не спира да пилотира буквално до последния си дъх.
Смъртта на Екзюпери при мисия на 31 юли 1944 г. бе забулена в загадка десетки години. Едва в края на 90-те започнаха да постъпват информации за намерени предмети, които вероятно указват местонахождението на катастрофата, а в крайна сметка цялата истина бе разкрита през 2004 г., точно 60 години след гибелта му.
Двамата автори на книгата – Жак Прадел и Люк Ванрел, са преки участници в търсенията, положили огромен труд, за да бъдат разкрити събитията в онзи далечен ден. Истината лежи на морското дъно и упорито отказва да се разкрие, но с цената на безброй часове труд се предава. Десетки хора добавят щрихи към картината, за да стане тя ясна в края. И дори в крайна сметка да бъде открит немският пилот, свалил самолета на писателя, който по ирония на съдбата е чел в училище някои негови книги.
По време на последния си полет Екзюпери е на 44, далеч над пределната възраст за пилоти. По тялото му има куп наранявания от катастрофи, изброени последователно в текста – наистина е бил голям късметлия. Всъщност само фактът, че е най-популярния френски автор в САЩ, му осигурява достъп до кабината на един от най-модерните американски самолети – Lightning P-38 F-5. И го води към смъртта.
Книгата е малко суховата, минава набързо през живота на писателя и после се насочва надълго и нашироко към търсенията на самолета и тялото му, проточили се неизмеримо дълго. Ключът към загадката се оказва малка сребърна верижка (на снимката), която се заплита в мрежата на марсилски рибар през 1998 г.
Лошо впечатление ми направи слабата редакторска работа, допуснала нелепици при превода като “римски останки от XVI век” и обясненията, че части на самолета са били повредени от светлината на прожектора.
От същия жанр
