Време за четене: 13 минути

Финито. Голямото пазаруване завърши по бляскав начин, след като в 20:30 в неделя един младеж си купи “Одисей” в момент, когато бяхме последните останали на партера. По първите отзиви на колегите май всички са от доволни по-доволни, което е просто чудесно в нашия иначе угнетен от постоянно мръщене и напрежение бранш. Аз пък съм просто щастлив от всичко, което се случи и вчера наистина не можех да си намеря място вкъщи по време на изпросения си почивен ден. Е, имаше си едно голямо ходене до борсата за купищата предколедни поръчки от , та все пак денят ми се окнижи доволно.

DSCI0062Завърши нещо, започнало преди месеци, когато започнах да подхвърлям на шефа, че ни трябва по-голям щанд от миналата година и особено че искам да е на ъгъл. Това се осъществи благополучно и получих един огрооомен щанд, който да бъде запълнен от край до край с огромния ни спектър от заглавия, които видяхте. Малко случайно, но и не съвсем, успях да си обособя “мое кътче” – едни до други се кипреха “Сянката на вятъра”, “Играта на ангела”, “Картата на времето”, “Псевдонауката”, “Как работи умът”, “Изворът”, “Атлас изправи рамене”, “Пушки, вируси и стомана”, „Колапсът“DSCI0068 и други от любимите ми книги. Тези, които препоръчвах неуморно и, признавам, на моята жар малцина устояваха 🙂 Сега очаквам да завалят и положителни отзиви за моите препоръки. Или да ме напсуват, но това е малко вероятно: изрично казвах, когато не съм чел някоя книга и не си позволявах да DSCI0067препоръчвам неща, която лично аз не харесвам. Знам, че не е търговско. Но това е моят начин, аз така разбирам отношението към книгите. Затова и след нашия щанд упътвах към други заслужаващи си, например сам не знам колко младежи изпратих да си купят нещо яко от колегите от “Студио Арт Лайн”, чийто книги са ми видима слабост.

PrintНа нашият щанд навалицата от читатели никога не свършваше, както свидетелстват и няколкото блогъркски текстове за панаира – при Lammoth, Майк Рам, Комитата и Svetly. Няма нещо, което да ме радва повече. Запознах се и с куп хора, приятели на Книголандия, което беше страхотно удоволствие, особено като те неминуемо си тръгваха с по някоя моя любима книга, както и ми показваха купени заглавия от тези, които препоръчах в Книговодителя за панаира.

Научих много. Научих, че за всички книги си има читатели, дори и за неподозирани неща. Видях и ясно разслоение – добре облечените хора със самочувствие купуваха отбрана бизнес литература (но не и съветите за забогатяване на Тръмп) и много наука като Пинкър, Даймънд, понякога хубав роман, докато видимо очуканите от живота хорица влагаха пари в книги за мислене като милионери и бързо забогатяване чрез положително мислене.DSCI0060 Нямам какво да коментирам за това.

Но външността лъже брутално понякога. Имаше една бедничко облечена баба, която първите дни редовно минаваше, опипваше всички книги на първи ред, до които стигаше, и си отиваше. В неделя я видях да отгръща “Одисей” и вече с леко раздразнение (до голяма степен заради глупав здравословен проблем, който съсипа деня ми) прошепнах на колежката да я наблюдава да не изчезне с книгата. Да, ама не. Бабата извади една петдесетолевка и си я купи! А аз се почуствах като пълен идиот и досега изпитвам горчилка от предубеността си. Подобно беше и с двама младежи, които в един от дните прекараха поне час на нашия щанд в разговори с мен и колежките, та чак им се зачудих нямат ли си друга работа, а на следващия ден дойдоха със списък и купиха книги за 300 лв., и то все страхотни заглавия. Никога вече няма да си позволя подобни заблуди.

Е, имаше и хахавелници доволно. Дори и Йоло Денев, който си купи “Книга на гениите” още във вторник, ме попита дали вярвам в Тангра и при моят отрицателен отговори ме укори с думите, че тангризмът щял да спаси България, Европа и света. Повярвах му. Почти 🙂

Всъщност почти всичките ми впечатления са изцяло от щанда на “Изток-Запад”, признавам. През останалите щандове минах едва веднъж, и то набързо, облечен във фрак и с цилиндър, та май двуметровата ми чудатост не остана незабелязана. Тенденцията от миналата година, която отбелязах в тогавашната си статия за панаира, се е запазила и засилила – огромни количества боклуци, станали излишни книги, които се пробутват на каквито и да е цени, издателства, които продават само старите си неща, защото нови почти не издават, адски много лъскави корици на всякакви знайни и незнайни писачи. Факт е обаче, че на почти всеки щанд има и по една-две добри книги, които си заслужават. Но е и очевидно, че продължава низвергването на нехудожествената литература, която се издава изключително от едва няколко издателства. Което пък и не е чак толкова лошо, де, направо се страхувам какво биха направили малки издателства, ако опитат да експериментират с добри автори в тази област. А, да не пропусна – видях купища “духовна”, квазирелигиозна, псевдонаучна литература… няма спирка за тези шитни, а…

В понеделник бяхме сред първите, дошли да подготвят отрано щанда си. В неделя бяхме последните, които напуснахме НДК и трябваше да видите облекчението в очите на девойката от АБК, която ме чакаше да й върна количката, за да освободи личната ми карта. Час и половина след останалите всичко най-сетне беше описано и натоварено в буса, а ме очакваше и пренасянето на купищата книги в офиса. Все пак се обърнах за последен път и вдъхнах все още наситеният с аромат на хартия и мастило въздух. И си пожелах догодина да съм пак тук.

Имам една мноооооого добра идея за тогава…image

–––––––––––––––––––––––-

Ето и малко снимки, които не намерих време да постна във “Фейсбук”, където със сигурност имахме най-доброто панаирно покритие, наред с колегите от “Аз чета”.

Да бъда луд в името на книгата, какво по-лесно?

DSCI0059

Обичайната реакция към нашите книги:DSCI0024

Не само аз гледах отвисоко на нещата:

DSCI0078

Готините идеи на Благой свършха добра работа, в случая подаряването на плод с “Портокал с часовников механизъм” на Антъни Бърджес.

DSCI0061

Извинявам се, че допускахме такива хора зад щанд, иначе не са лоши, но като видят книги…

DSCI0072