Много от чертите, за които мислим, че принадлежат на съвременната „капиталистическа икономика“ – размяната на стоки срещу пари; вземането и отпускането на кредити; предприятия, които се стремят към печалба; хора, които работят за заплати, – са съществували в продължение на хиляди години. Това, което се е променило през този дълъг период, е мащабът на операциите и броят на хората, които са ангажирани с тях.
С „Повече. 10 000 години растеж на световната икономика“ започнах силна поредица нехудожествени книги, които да бележат края на 2024 г. – след нея излязоха „Възпиране на Армагедон. Биография на НАТО“ на Питър Апс, „Ноември 1942 г. Повратната точка във Втората световна война“ на Петер Енглунд, а съвсем скоро излизат и мащабната „Изчезнали кралства. Възходът и упадъкът на държави и народи“ на Норман Дейвис, и приносният труд „Цветята на нациите. Пилигрими по Камино де Сантяго“ на Кирил Карталов – точно този тип книги осмислят работата ми и както обичам да казвам, готов съм да издам коя да е комерсиална книга в името на възможността да подбирам и солидни нехудожествени заглавия, нужен е тоя баланс. Сега, признавам, тази книга се позабави и всъщност нейната до голяма степен оптимистична теза може би не отразява надвисналите облаци над света – но е имало много по-страшни времена и икономиката все пак се е изправяла и развивала, така че в основата си идеите на автора са валидни. Или както пише Филип Коган в началото с прост пример как точно можем да измерим един аспект на развитието:
Тази книга ще бъде история на световната икономика с всичките ѝ недостатъци. Трябва обаче да помним колко далеч сме стигнали. През първото хилядолетие от новата ера населението на света нараства едва с една шеста, а доходът на човек от населението намалява. През второто хилядолетие населението на света се увеличава почти 24 пъти, доходът на глава от населението се повишава 14 пъти, а БВП – цели 338 пъти. Един от начините да проследим напредъка на човечеството е чрез източника ни на светлина. Докато хората преминават от лагерни огньове към животинска мазнина, сусамово масло, свещи, китова мас, керосин и в крайна сметка – електрически крушки, източниците ни на светлина стават 143 000 пъти по-енергоефективни. Казано по друг начин – през XIV век определено количество светлина е струвало около 12 000 пъти повече, отколкото сега.
Но историята на икономиката започва далеч назад. В първите глави Коган пише за древната икономика, появата на земеделието (Ювал Ноа Харари заема доста по-рязка позиция по тази тема в „Sapiens. Кратка история на човечеството“), а много модерни наглед идеи са измислени хилядолетия назад, като например: „Търговията се регистрирала и катeгоризирала. Първото записано име в историята е това на Кушим, който написал името си (или това може би е била неговата титла) на шумерски глинени таблички, на които са регистрирани трансакции със стоки като ечемик. Тези таблички са датирани към периода от 3400–3000 г. пр.н.е. Те обаче надграждат по-ранна система, при която знаци с различна форма и големина представяли различни видове и количества стоки. Стъпвайки на тази основа, шумерите направили решаващата крачка към създаването на символи, обозначаващи тези стоки, които издълбавали върху таблички от мокра глина. В хода на този процес освен писмеността те изобретили и числата.“
А една особена тема пронизва векове и култури – наторяването: „Китайците използвали както животински, така и човешки отпадъци, като последните биват наричани „нощна почва“. Те действали доста по-ефективно от европейците – през XIII век полята около Париж се наторявали с оборски тор само веднъж на всеки девет години. Добавянето на оборски тор към почвата е полезно, защото екскрементите съдържат азот, но в концентрация едва 1–2%. Поради тази причина през XIX век откриването на островите Чинча край бреговете на Перу, дом на морски птици от хиляди години, породило небивало въодушевление. Птичите изпражнения, или гуано, на места образували слой с дебелина 200 фута. Гуаното съдържа 20 до 30 пъти повече азот от оборския тор. През XIX век в Перу избухнал еквивалентът на златна треска. Затворници, роби и китайски работници, обвързани с дългосрочни договори, копаели гуано и го пренасяли на кораби, чакащи да бъдат натоварени. До 300 кораба годишно превозвали миризливия товар и към 70-те години на века планината от гуано вече била изгребана. Перу изнесло общо около 10,4 милиона тона птичи курешки и за кратко се радвало на икономически растеж от 9% годишно.“
Особено интересна и непозната за мен територия бе главата за азиатския пазар от 200 до 1000 г. с.н.е., а след това Коган се насочва към по-познати води с историята на европейската икономика от 1000 до 1500-та година, когато откриването на Новия свят променя всичко. Отделна глава е посветена на търсенето на енергията, а след това промяната през 1500-1820 г. е проследена в детайли, след което се изследва и първата ера на глобализацията от 1820 до 1914 г., когато тя приключва с Първата световна война. Основният акцент на книгата – и за мен това е недостатък, по-интересни ми бяха предишните векове, е всъщност в следващите години, когато освен сумирането на промените в различни периоди, Коган се спира като отделни теми на развитието на транспорта, еволюцията на централните банки и парите, вездесъщата сила на правителствата и неизбежните технологии и иновации, като книгата завършва с глава за кризата от първото десетилетие на века и случващото се в следващите десетина години. В тези глави най-интересни ми се сториха изследванията за петролния сектор, като например това, че „през по-голямата част от XX век производството на петрол е контролирано от западни компании – „седемте сестри“ от книгата на Антъни Сампсън от 1975 г. (BP, Chevron, Exxon, Gulf, Mobil, Shell и Texaco). Често тези компании се ползвали с щедри концесии от местните правителства, предоставени им по времето на колониалната ера. След Втората световна война обаче много правителства от развиващия се свят си връщат контрола чрез национализация. До 2014 г. петнайсет от най-големите двайсет петролни компании в света са държавна собственост. Aramco от Саудитска Арабия и китайската Sinopec са двата най-големи примера.“ Или пък оборването на един исторически мит, който често се сочи като позитив за управлението на нацистите: „Аутобаните, често сочени като голямото икономическо постижение на Хитлер, също имат военно предназначение – да направят възможно военните части да стигат до германските граници възможно най-бързо. През 30-те малко германци притежават автомобили. Хитлер може и да се хвали с „народната кола“, но режимът така и не успява да достави дори един фолксваген на цивилен клиент. Строителството на пътища също не успява да създаде кой знае колко работни места. Година след началото на програмата в нея участват едва 38 000 работници.“
Не бях запознат особено например с изключително сложната логистика, свързана с гражданските полети. Коган описва част от проблемите в сектора: „Цените на горивата могат силно да се колебаят, както и броят на пътниците в периоди на икономически спад и след терористични акции. Компаниите обещават редовно разписание, така че самолетите трябва да летят, независимо дали са пълни, или не“, и допълва: „Много от пионерите в бранша вече не съществуват. Компании като PanAm, TWA или BOAC, които се сливат в British Airways (абревиатурите им печелят иронични названия като „Pick Another Airline Mate“ („Избери друга авиокомпания, приятел“), „Try Walking Across“ (Пробвай да преминеш пеша) и „Better On A Camel“ (По-добре с камила). Нискотарифни авиокомпании като EasyJet, Ryanair и JetBlue завзеха част от бизнеса на традиционните превозвачи. Появиха се превозвачи от незападни страни като базираната в Дубай Emirates и китайската China Southern. Летенето вече далеч не е нещо особено престижно за повечето пътници заради комбинацията от тесни места и допълнителни такси, които трябва да плащаш, за да превозиш собствения си багаж. Секторът обаче има огромно икономическо влияние. Самолетите не просто превозват хора. Federal Express, UPS и други логистични компании транспортират огромен брой пратки по целия свят. В логистичния център на UPS в Луисвил, Кентъки, 2000 пратки пристигат на всеки 17 секунди и изминават около 155 мили по конвейерни ленти. Около 250 полета заминават всеки ден и самолетите могат да бъдат натоварени и разтоварени за 20 минути с помощта на модерно автоматизирано оборудване.“
Всъщност мога да продължа да вадя от книгата интересни факти до безкрай (като я имаш на файл, е по-лесно, иначе преписвам цитати с часове), но в крайна сметка по-важни са обобщаващите идеи и анализи. Коган пише: Съвременната икономика се характеризира с главозамайваща сложност и огромни взаимовръзки. Политици, които мислят, че могат да разрушат цялата система и да започнат отначало, поемат голям риск. Британско-нидерландският концерн за потребителски стоки Unilever работи в 190 страни и изчислява, че 2,5 милиарда души използват продуктите му всеки ден, независимо дали отпиват от чаша чай PG Tips, мият лицето си със сапун Dove или дезинфекцират тоалетната си с Domestos. Още много други хора са въвлечени в производството и разпространението на продуктите – не само работещите в заводите на Unilever, но и тези, които произвеждат суровините, използвани от компанията, карат камионите и направляват корабите, транспортиращи стоките по света, както и управляващите магазините, в които те се продават.“ И завършва този пасаж със следните думи:
Ако е нужно цяло село, за да се отгледа едно дете, то за да напълним дома си със стоки, е нужен цял един свят.
Което в крайна сметка е и основното в книгата – че светът е толкова обвързан, че всяко разклащане някъде оказва влияние по целия свят, както видяхме след началото на войната в Украйна. В крайна сметка „Повече. 10 000 години растеж на световната икономика“ за мен е нещо като въведение в темата, написана е леко и увлекателно, но не може да се каже, че задълбава особено, пак ще кажа, че определено ми се искаше да науча повече за вековете преди двадесети, но това е авторовото решение. Мога да сравня книгата с „Материалният свят“ на Ед Конуей, която ми беше по-интересна, защото влизаше в по-голяма дълбочина, макар и само по няколко отделни теми, които обаче са изключително важни за съвременния свят.
Благодарен съм на Елена Савова за прецизния превод на тази трудна материя, която иска знания в толкова много области, на Катя Найденова за редакцията и на Ния Харалампиева за корекцията, а в края, признавам, поизмъчих Фиделия Косева, за да стигнем до тази чудна корица – и на нея благодарност.
От същите жанрове
